Обясниха мистерията ''дежавю'' (видео)

Повечето от нас са имали плашещото чувство на "дежавю", а сега за първи път чрез сканиране на мозъка по време на това явление учени са разкрили защо се появява - това е знак, че нашият мозък проверява паметта си, разказва NewScientist, цитиран от nauka.offnews.bg.

Феноменът "дежавю" (фр. deja vu - вече видяно) е често срещано явление - 60-70% от хората са го преживели поне веднъж. Гледка, звук, вкус или дори миризмата на нещо ни кара да мислим, че вече сме го изпитвали, въпреки че знаем, че не може да е така.

Има много теории за това, какво причинява явлението дежавю, които варират от прераждане до проблеми с паметта.

Една от теориите твърди, че "дежавю" се причинява от това, че мозъкът ни създава фалшиви спомени, но сега изследванията на Акира О'Конър от Университета на Сейнт Андрюс, Великобритания, и неговият екип показват, че това е погрешно.

Как работи феноменът дежавю е загадка отдавна, отчасти заради мимолетния му и непредвидим характер, което го прави труден да се изучава. Но екипът на О'Конър са разработили начин да предизвикват усещане за дежавю в лаборатория.

Екипът използва стандартен метод за задействане на фалшиви спомени. Те дават на участниците в експеримента списък със свързани с думи - като легло, възглавница, нощ - но ключовата дума, която ги свързва заедно, в този случай, сън липсва.

Когато доброволци по-късно са запитани дали в списъка има дума с буквата "с", те отговаряли отрицателно, но когато ги питали дали е имало думата "сън", те твърдят, че им се струва, че са чули думата "сън", макар че в списъка липсва. Тоест те помнят, че думата я няма като в същото време, тя им звучи познато. "Те съобщават, че имат преживяване на дежавю", разказва О'Конър.

По време на експеримента изследователите сканирали мозъка на 21-те доброволци с помощта на функционален магнитен резонанс и изяснили кои участъци отговарят за възникване на чувството за дежавю.

"Ние очаквахме, че области на мозъка, участващи в паметта като хипокампуса, ще бъдат активни по време на това явление, но се оказва, че не е така" - отбелязва О'Конър. Той и екипът му установяват, че вместо хипокампуса са активни фронталните области на мозъка, които отговарят за вземането на решения.

О'Конър представи тези констатации на Международната конференция за паметта в Будапеща, Унгария, която се състоя наскоро. Той смята, че фронталните области на мозъка вероятно проверяват нашите спомени и изпращат сигнали, ако има някакъв погрешен спомен - конфликтът между това, което наистина сме преживели и това, което си мислим, че сме преживели, поражда феномена "дежавю".

В този случай дежавю е признак на ефективната работа на системите за проверка на паметта в мозъка.

Кристофър Мулен (Christopher Moulin) от Университета Пиер Мендес-Франс Гренобъл коментира, че установените факти не предвещават нищо добро за хората, които не изпитват дежавю. "Без да съм нелюбезен, те не проверяват своите системи на паметта", отбелязва психологът.