До последно Георгиева се надявала да се отърве от най-тежкото наказание, но очакванията й не се оправдаха. След като чула тежката дума на ВКС, Атанаска не могла да повярва на ушите си.
Още в първата седмица след произнасянето на ВКС тя изпаднала в приповдигнато емоционално състояние. Говорела непрекъснато и обяснявала на всички "колеги" в Сливенския затвор, че не тя е ликвидирала красивото момиченце от Поморие. Пред тях непрекъснато преповтаряла версията си за непознат мъж, който убил детето в квартирата й, после я изнасилил, за да не го предаде. Тази хипотеза бе проверена от разследващите, но се оказа пълна измислица, която Атанаска си съчинила като защитна версия, пише "България днес".
След като еуфорията в настроението й отминала, Атанаска изпаднала в другата крайност - вглъбила се в себе си и спряла да говори. Повтаряла само, че ще сложи край на живота си, защото невинна е тикната в затвора. Пред някои от затворничките споделила, че иска да си отиде от този свят, защото е изоставена от приятелите си. Всички, които по време на процеса твърдели, че вярват в нейната невинност, изненадващо се отвърнали от нея. Никой от приятелите не й пишел писма и не й идвал на свиждане.
Контакт с осъдената на доживотен затвор поддържали само майка й и сестрите й. В моменти на откровение Атанаска споделила, че вече не вярвала и в любовта. Била дълбоко разочарована, след като последният мъж в сърцето й, с когото се запозна чрез писма в затвора, я преметнал, че ще й плати за скъп адвокат. Останала сама между четирите стени на килията, Атанаска не виждала смисъл да прекара до края на живота си по този начин. Слуховете за намеренията на осъдената да сложи край на живота си бързо се разнесли из пандиза. За да пресекат намеренията й да стегне примката около шията си, от управата на зандана взели всички предохранителни мерки. От килията на Атанаска били прибрани всички вещи, които можели да послужат за изпълнение на намерението й, пише "България Днес".