Бан Ки-мун имаше емоционална среща с 99-годишна жена

Бан, чието семейство по време на Корейската война било принудено да напусне дома си, разказа как е стигнал до САЩ и какво решаващо значение за живота му е имало едномесечното му пребиваване в страната.

Възрастната жена разказа с насълзени очи как при осемдневното си гостуване през 1962 г. 18-годишният младеж се превърнал в четвъртото й дете и част от семейството.

Генералният секретар на ООН каза, че Америка му се сторила като рай. Сто и двадесетте студенти от 40 страни, които пристигнали в САЩ чрез програмата на Червения кръст, прекарали последната си седмица във Вашингтон.

Границите не са важни. Важното е дали сте готови да протегнете ръка за помощ на други хора".

Либа Патерсън, чието официално име е Мери Елизабет, работела за американския Червен кръст във военновъздушна база Хамилтън и имала 17-годишен син (почти на възрастта на Бан), така че семейството й било избрано да подслони Бан.

Генералният секретар на ООН вчера имаше емоционална среща с 99-годишна жена, която нарича своя "американска майка". Бан Ки-мун прегърна сърдечно Либа Патерсън в дома й, където като гимназист от опустошена от война Южна Корея прекарал първите си дни в САЩ, преживявайки културен шок, предаде Асошиейтед прес.

"Преломен момент за мен беше посещението ни в Белия дом на 29 август 1962 година. Бяхме посрещнати от Джон Ф. Кенеди - лидерът, който ни възхищаваше най-много по това време", припомни си Бан. Президентът казал на учениците нещо, което силно впечатлило младежа: "Световните лидери не се разбират добре, но вие се разбирате, тъй като сте млади и за вас няма граници между страните.

"Той още си е моето момче. Чувствахме го точно като наше дете, а за мен и днес, при цялата му известност и всичко, което е постигнал, той си остава Ки-мун, наш син", разказа с вълнение Патерсън. Бан потвърди: "Да, още съм нейно дете, а тя продължава да е моята американска майка. Имам две майки - една в Корея и една тук. Повече от половин век поддържам връзка с нея. Тя продължава да е жизнена, с добра памет и аз съм много щастлив".

Както Червеният кръст, така и ООН помагали много на всички корейци по време на войната. Като гимназист той участвал в множество дейности на Червения кръст. През последната година в гимназията той се включил в състезание на хуманитарната организация за есе на английски език. Наградата била място в програма на Червения кръст, осигуряваща посещение на ученици от различни страни в Америка. Бан спечелил.

След като се върнал у дома, Бан Ки-мун решил, че най-добрият начин да помогне на бедната си опустошена от война страна е да стане дипломат, така че кандидатствал за специалността "Международни отношения" в Сеулския национален университет. Били приети само 20 студенти, но Бан бил един от тях. Кариерата му като дипломат започнала през 1970 г. По-късно той станал посланик, външен министър, а от девет години и половина е генерален секретар на ООН.