Конституцията на България гарантира свобода на вероизповеданията и постановява, че всякакви религиозни практики следва да са свободни от ограничения. Това се посочва в раздела за България на годишния доклад на Държавния департамент за състоянието на религиозните свободи по света през изминалата 2015 г.
В страниците за страната ни се обръща внимание на етапите на развоя през 2015 г. на делото срещу Ахмед Муса и поддръжниците му, обвинени в проповядване на салафитски ислям и ненавист към други религиозни групи. Припомня се за тяхния арест през 2014 г. Проследяват се етапите от делото срещу тях, така както са протекли през 2015 г., като се започне от юли, когато Пловдивският апелативен съд потвърди обвинителната присъда, произнесена от по-ниш съд срещу Муса и дори я увеличи с две години затвор и глоба от 5000 лева, наложена му за проповядване на салафитски ислям, който съдът определи като антидемократична идеология, защото се противопоставя на принципите на демокрацията, на разделението на властите, на либерализма, държавността, върховенството на закона, основните човешки права и религиозните свободи.
В документа се споменава и за някои регистрирани религиозни групи, които са се оплакали от неглижирането на случаи на нападение и тормоз над техни членове. Отделено е внимание и на опитите да се преборят случаите на дискриминация.
В доклада са упоменати и начините, по които българските лидери показват уважение и зачитане към различните вероизповедания, като например организирания през ноември в София втори годишен Фестивал на религиите, или втория годишен ифтар, даден от президента Росен Плевнелиев, на който са били поканени лидери на шест религиозни групи.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)