1347 българи са укрили данъци за 80 милиона лева

Контролът на НАП за укрити данъци и осигуровки разкрива, че доста българи имат сериозни задължения към хазната. За първите 6 месеца на годината данъчните са ревизирали 1347 физически лица, включително 615 еднолични търговци.

При ревизиите са установени близо 80 млн. лв. допълнителни задължения за данъци и осигуровки, показа справка от приходната агенция, пише в. "Сега". Това прави средно по 58 627 лв. на ревизирано лице - сума, която надхвърля драстично прага за данъчни задължения в особено големи размери (12 000 лв.). Както е известно, укриването на налози в по-значителни мащаби се третира като престъпление по Наказателния кодекс и води до затвора. Интересен детайл е, че голяма част от физическите лица, съдени за данъчни престъпления, плащат в хода на производствата и така се разминават само с глоби.

Физическите лица, които са ревизирани, са избрани след анализ на риска и активно следене на имущественото състояние по сигнали на правоохранителните органи и по сигнали на граждани. Данъчните са установили най-сериозен обем неплатени задължения при подоходния данък. Допълнителните плащания към хазната са за 56.6 млн. лв. Сериозни са и неплатените задължения по линия на Закона за ДДС - 19.2 млн. лв. Тези задължения са установени както при еднолични търговци, регистрирани по ДДС, така и при физически лица, които развиват независима икономическа дейност и имат над 50 000 лв. годишен оборот.

Установените допълнителни задължения за социални осигуровки възлизат на 2 млн. лв., допълнителните плащания за здраве при ревизираните лица са за 1 млн. лв.

Към момента няма изчерпателна статистика при каква част от тези ревизирани данъкоплатци има и данни за извършени престъпления. От НАП обявиха, че на прокуратурата са пратени 10 от ревизираните лица, при които неплащането на задължения покрива съставите за данъчни престъпления по Наказателния кодекс. Очаква се на по-късен етап НАП да предостави данни за всички 1347 ревизирани лица. От приходната агенция уточниха, че годишно подават към прокуратурата около 700-800 случая с данни за извършени данъчни престъпления.

Голяма част от тези дела, особено делата по линия на ДДС, се връщат от съда и се точат с години. Според годишния доклад на прокуратурата за 2015 г. върнатите дела за данъчни престъпления са с висок относителен дял, като особено проблемни са делата за източване на ДДС. През миналата година наблюдаваните от прокуратурата дела с предмет ДДС са били 907. На този фон в съда са внесени само 78 прокурорски акта. За данъчни престъпления през 2015 г. са осъдени 1092 лица, като при 888 от тях присъдата е условно лишаване от свобода, а на 212 са наложени глоби. Ефективно лишени от свобода са 88 души. В доклада на прокуратурата се изтъква, че немалка част от осъжданите за данъчни престъпления лица продължават да бъдат с нисък статус. Те позволяват ползване на личните им данни срещу минимално заплащане. Изводът е, че делата трябва да се водят по-мащабно, с обхващане в пълнота на изградените вериги, без страх от големия обем на делата. Като цяло НАП установява космически допълнителни задължения при извършваните ревизии - и на физически, и на юридически лица. Сумата за 2015 г. е 1.7 млрд. лв., но няма данни за събираемостта им.