Празнична литургия в Голямата базилика в Плиска за деня на Св.Седмочисленици и Свети Климент

На 27 юли Негово Високопреосвещество Варненския и Великопреславски митрополит Йоан ще отслужи празнична литургия в Голямата базилика по случай деня на Св.Седмочисленици и Свети Климент.

При наличие на финанси, реставрацията и църквата, според директора на НИМ, може да бъде завършена към средата на следващата година.

Започна монтирането на сводовете и колоните на реставриращия се южен кораб на Голямата базилика в Плиска. Както е известно, този християнски храм е построен в 865-870 г. от цар Борис I Кръстител като катедрален храм на България, току-що приела християнството. Храмът е построен по план, донесен от епископ Формоза Портценски, ръководител на българската църква, в периода в който тя е подчинена на Папството (865-870 г.).

Камъните, от които е била изградена (правилни варовикови квадри), са използвани за строеж на турски казарми в Шумен, гари, складове и водонапорни кули по ж.п.линията Русе-Варна. През 2015 г. правителството на Бойко Борисов взе решение да реставрира църквата и възложи работата на Министерство на културата. Министър Вежди Рашидов е поверил задачата на Националния исторически музей и лично на неговия директор Божидар Димитров. С отпуснатите досега от правителството 800 000 лв. и дарения на граждани работата усилено тече вече втори месец.

Смята се от българската историческа наука, че именно свети Климент е създал старобългарската азбука и то в манастира до Голямата базилика. Впрочем църквата вече действа като пълноценен храм – в нея отец Андрей от Нови Пазар и митрополит Йоан са извършили вече десетки кръщенета и сватби.

Формоза Портценски е донесъл планът на Папската базилика „Сан Пиетро”, но Борис I е увеличил дължината й с 2.5 м. Така България се сдобила с най-голямата църква в Европа, надмината едва през XV в. от няколко църкви в Испания и Италия. Голямата базилика в Плиска е разрушена от османските турци след завладяването на този край в 1388 г.