Близо 85 на сто от пазара на плодове и зеленчуци не се осчетоводява. Това означава и такъв процент на нелегалната търговия с вносни плодове и зеленчуци. За това предупредиха на пресконференция днес от Националния съюз на градинарите, асоциациите на картофопроизводителите, овощарите и други в бранша.
"Пресните плодове и зеленчуци служат повече за ощетяване на бюджета с ДДС, отколкото за приход в него", е изводът на Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България. Като бързооборотна стока плодовете и зеленчуците не се актуват със счетоводни документи и съответно не се внася ДДС, обясни той. Като чисто източване той определи схемата, чрез която "да пътуват едни документи за експорт и да се връщат подпечатани, след което да се кандидатства за ДДС пред бюджета".
Друг основен проблем за бранша е лошата организация на пазара. За да продадеш пресни плодове и зеленчуци на пазара в Гърция или Турция, ти искат една "камара" документи, а за техните у нас - такива не се изискват, припомниха от бранша. Те настояват пред земеделското министерство да се въведе понятието "свежи плодове и зеленчуци", което също ще даде предимство на родното производство и ще гарантира здравето на населението. Слави Трифонов заяви, че в момента българският пазар е залят с плодове и зеленчуци, пътували 2500 км, което задължително означава, че те са третирани с препарати, които да ги запазят, и определено нямат никаква свежест.
Известен оптимизъм за бранша идва от решението на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ да отдели звеното за качеството на плодовете и зеленчуците в самостоятелна структура. Това е важно, защото тези хора имат най-голяма роля за организирането на пазара с пресни плодове и зеленчуци, обясни Трифонов, цитиран от БТА.
От тези два проблема идва и друг, че българските преработватели предпочитат гръцките и македонските плодове и зеленчуци, които са без ДДС, пред нашите, товарещи ги с 20 на сто данък. От бранша дадоха за пример съседна Румъния, където този проблем е решен чрез т.нар. къси вериги и търговските вериги са задължени да зареждат с 51 процента местно производство и с производство до 250 км от границите на страната. Това изискване трябва да се въведе и у нас, смятат градинарите.
На трето място е проблемът с подпомагането на производството. Последното правителство е единственото, което ги приема реално като приоритет, но с отнето предимство пред животновъдството и тютюнопроизводството, посочи Слави Трифонов. Производството на плодове и зеленчуци получава засега само европейско подпомагане, а националното е почти нулево - едва 3 млн. лева.
Като проблем за бранша Тодор Джиков, от Националната асоциация на картофопроизводителите, определи липсата на комбинирани торове за картофопроизводството с азот и фосфор, които сега се внасят от Полша. Липсват и препарати за растителна защита и това допълнително оскъпява производството.
От бранша предупредиха още за липса на кадри - от ръководни до специалисти и работници. "Вече е много трудно да намериш кадърен агроном и работници. Тези българи, които разбираха от тази работа, са в Испания, Гърция и Италия, а в Англия цели ферми са български, като 130 човека работят в едно стопанство", коментира Слави Трифонов. Истински ад с наддаване започва и при кампаниите по прибиране на реколтата, защото работна ръка няма, оплакаха се производители.
Заради градушката и сланите като цяло реколта тази година в България няма, каза Димитричка Търпанова от Добруджанския институт. Справките на МЗХ за високи добиви категорично не отговарят на действителните, защото не се отчита пропадналата продукция, каза тя. Липсата на работна ръка допълнително оскъпява плодовете на пазара, които тази година "удариха тавана".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)