Бащата на Борис Джонсън: Бях против Брекзита, но той вече е необратим

В четвъртък вечерта най-обсъжданото име в Европа беше това на Борис Джонсън – той стана министър на външните работи на Великобритания. Неговият баща – Стенли Джонсън, също е политик във Великобритания. Той е открит, говори директно и има какво да каже. В интервю за БТВ британският политик коментира Брекзита, както и назначението на сина си Борис.

Стенли и Борис Джонсън си приличат като близнаци. Или по-точно Борис Джонсън наследява всички черти на своя баща - от буйната светла коса до маниера на говорене. И има причина това да е така - първият политик в семейството е бащата, а не синът.

Стенли Джонсън определя себе си като човек от провинцията. Той е роден през 1940 г. година в Корнуол. Живее с родителите Осман Кемал Джонсън и Ирен Уилямс във ферма в южната част на Англия, която все още поддържа.

Неговият дядо Али Кемал Бей - турчин със славянски корени, е един от известните журналисти в Османската империя и противник на султана. Един от хората, които заклеймяват публично масовите убийства на арменци по време на Първата световна война. Линчуван е от тълпата в Измит през 1922 година.

През 1973 г. Великобритания се присъединява към Европейската общност. Стенли Джонсън започва работа в Европейската комисия. В продължение на пет години е европейски депутат, излъчен от консервативната партия. Бивш служител е на Световната банка. През цялата си кариера се занимава с темите опазване на околната среда и борбата със замърсяването. Носител е на награда на "Грийнпийс" и специална награда за поезия. Баща е на шест деца, сред които двама политици - Борис и Джо Джонсън.

Стенли Джонсън ръководи кампания срещу избиването на тюлени по бреговете на Канада. Автор е на криминални романи, сред които "Комисарят", по който е направен филм през 1988г.

Пред БТВ Стенли Джонсън даде отговор на въпроса защо е бил против излизането на Великобритания от ЕС. Той обясни, че е работил дълго време по политиката на ЕС, свързана с екологични въпроси и е един от създателите на "Натура 2000", в която участва и България. Притесненията му идват от това, че би могло протекциите, извоювани в защита на околната среда да бъдат заплашени.

"В момента нещата не са напълно утвърдени, но съм убеден, че Брекзитът е необратим, освен ако няма някакво преосмисляне по отношение на свободното движение от страна на нашите партньори в ЕС", заяви Джонсън, отговаряйки на въпрос дали синът му ще успее да се справи като външен министър и допълни, че е огромна привилегия Борис да е отличен по този начин.

Попитан какво би го накарало да протестира срещу това правителство той обясни: "Ако това правителство каже: „Не, искаме да изхвърлим всички международни договорености по отношение на околната среда, които сме подписали", ако каже: „Повече няма да участваме в Парижкото споразумение за промяната в климата".

Стенли Джонсън смята, че причината за резултатите от референдума се корени в неразбирателството между Великобритания и ЕС по отношение на имигрантската вълна. Според него законодателните условия, които ЕС поставя пред страните по отношение на имигрантите са несъвършени и счита, че всяка една държава би трябвало да има право сама да определя колко имигранти би приела.

Джонсън акцентира върху това, че по отношение на имигрантите от арабските стани Великобритания има законодателни механизми, с които да ограничава достъпа им. Но за имигрантите от източноевропейските страни такива възможности липсват, защото законодателството на ЕС дава право на свободно движение на хора от всички европейски страни. Това за жителите на Великобритания се оказва важно, защото прекомерното увеличаване на населението води след себе си до различни икономически, социални и екологични проблеми. "Европейските страни членки при определени обстоятелства трябва да имат правото да въвеждат национални мерки за контрол. Ако това беше така, нямаше да има Брекзит", коментира той.

На въпроса дали Брекзитът ще доведе до разпадане на Великобритания, той отговори, че това едва ли ще се случи.

Попитан за това каква е визията му за Великобритания след 10 години той отговори, че би желал тя е стабилна, както е била преди 20-30 години.

"Не съм от тези които искат непрекъснат растеж, непрекъснато увеличаване броя на населението и непрекъсната промяна, искам малко стабилност", обясни Джонсън.