България и Виетнам ще насърчат взаимните инвестиции и двустранния икономически обмен

България и Виетнам са решени да използват потенциала на активния политически диалог на всички равнища и да пристъпят към надграждане на двустранните отношения. Страната ни може да използва Виетнам като „база“ към пазара на държавите от АСЕАН, а България да се превърне във врата за виетнамския бизнес към Европейския съюз.

Това беше общата позиция на президента Росен Плевнелиев и на министър-председателя на Социалистическа република Виетнам Нгуен Суан Фук, които разговаряха в монголската столица Улан Батор, съобщиха прессекретариата на държавния глава. Българският държавен глава е на работно посещение в Монголия за участие в Срещата на държавните и правителствени ръководители на страните членки на Азиатско-европейския форум (АСЕМ). „Обединени сме в усилията си да изпълним със съдържание Съвместната декларация и приетия към нея анекс за създаване на „Нов модел на икономическо сътрудничество” между България и Виетнам, заяви Росен Плевнелиев. Документите бяха приети по време на държавното посещение на българския президент в азиатската страна през октомври 2013 г. Благоприятна предпоставка за последващо задълбочаване на икономическите връзки на Виетнам с европейските държави е и приключването на преговорите за подписване на Споразумение за свободна търговия между ЕС и Виетнам, беше подчертано на срещата. „България ще работи за бързото подписване на това споразумение и ще бъде една от първите европейски държави, които ще го ратифицират“, подчерта Росен Плевнелиев.

„Можем да предложим на виетнамския бизнес най-добрите условия за установяване в ЕС, както по отношение на данъчните разходи, така и на разходите за логистика“, отбеляза още президентът. Страната ни е готова да подкрепи и съвместното производство от български и виетнамски фирми за европейския пазар, стана ясно още от думите на държавния глава. Високият икономически ръст и подобряването на бизнес средата във Виетнам създават благоприятни възможности за увеличаване на българските инвестиции в страната, беше посочено по време на разговора. Български компании проявяват интерес към производството на храни и тютюневи изделия, фармацевтиката, химическата и текстилната индустрии, добива на суровини, проектирането и доставката на системи за напояване и изграждането на инфраструктурни обекти в азиатската страна. Росен Плевнелиев и Нгуен Суан Фук дадоха висока оценка на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната. В резултат на подписано двустранно споразумение у нас се обучават виетнамски полицейски служители и курсанти. Според държавния глава, България и Виетнам могат да задълбочат партньорството си в поддръжката на въоръжение и военна техника.

Обща беше оценката, че доброто сътрудничество в сферата на образованието и науката може да бъде надградено със засилването на преките контакти между висшите училища в двете държави и увеличаването на обмена на студенти и специализанти. „България има силни традиции в образованието и се надяваме повече студенти от Виетнам да получат стипендии, за да се обучават в българските университети“, посочи Нгуен Суан Фук. Росен Плевнелиев определи като „огромен капитал“ и за България, и за Виетнам, получилите образование, специализирали и работили у нас виетнамски граждани, които са около 30 000 души. „Днес много от тях заемат ръководни длъжности във Виетнам и със своя опит и познания са истински мост, който сближава нашите страни“, заяви президентът.

По време на срещата президентът Росен Плевнелиев изрази тревогата на България от възникващи ситуации на напрежение в Южнокитайско море. „Нашата страна придава изключителна важност на опазването на мира и сигурността в региона и гарантиране на морската сигурност, свободата на корабоплаването, спазването на международните правни норми и безпрепятствената законна търговия в Южнокитайско море“, заяви Росен Плевнелиев. Държавният глава призовава всички страни да проявяват въздържаност, да зачитат върховенството на закона за обезпечаване сигурността на корабоплаването и да търсят решение на въпроса чрез мирни средства, в съответствие с международното право.