Въпреки всички опити да се подобри състоянието на НЕК, през 2016 г. дружеството остава в много тежко финансово състояние, най-вече заради задължението си да изкупува по преференциални цени електроенергията от възобновяемите източници, ефективните топлофикации и от въглищните централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3".
И тук идва въпросът как двата ВЕЦ-а попадат в списъка на критичната инфраструктура, че да получават средства от държавата. Известно е, че това се случва по време на служебното правителство на Марин Райков.
Държавата търси начини да запуши дупката в НЕК и предприема различни мерки, които да гарантират, че в дружеството ще влязат средства. От гореизложеното обаче става ясно, че промените в Закона за енергетиката са недостатъчни и предприетите реформи нямат за цел да прекратят ощетяването на българския данъкоплатец.
През юни тази година в министерство на енергетика пристига запитване от КЕВР дали двата ВЕЦ-а са част от критичната инфраструктура. В отговор на енергийния министър Теменужка Петкова става ясно, че ВЕЦ "Пасарел" и ВЕЦ "Кокаляне" не представляват критична инфраструктура в енергетиката и не са част от списъка. А това означава, че френският гигант е получавал неоснователно средства от българската държава.
Такъв е и случаят с ВЕЦ-овете „Пасарел“ и „Кокаляне“, които са свързани с целия водоснабдителен комплекс в столицата, пише сайтът economic.bg. През 2004 г. френската фирма ЕDF Energies nouvelles купува централите "Кокаляне" и "Пасарел” от ЕлЕмИмпекс чрез дружеството си "С.И.И.Ф енерджис мекамиди" - едноличен собственик на "Сентрал хидроелектрик дьо Бюлгари". Промените в собствеността настъпват по времето на управлението на правителството на Сергей Станишев. Сделката става чрез регистрираната в България "Сентрал хидроелектрик дьо Бюлгари", част от френския гигант.
В последните години ВЕЦ-овете са изключително атрактивна инвестиция и възможностите за печалба са огромни. Според Закона на енергетиката НЕК е задължена да изкупува цялата произведена от централите електроенергия. От друга страна разходите за поддръжка на една водноелектрическа централа са изключително малки. Те включват разходи за заплати, водни такси, концесии на ползването на водата, такси за хидросъоръженията при централите.
Economic.bg са потърсили отговор на някои въпроси от френската компания-майка и българското й подразделение, но така и не са получили никаква информация. Очакват отговор от Министерство на енергетиката, коитоса попитали дали ще се опитат да си върнат дадените неправомерно средства и дали има злоупотреба с власт на държавни чиновници, както и каква ще бъде следващата стъпка на държавата.
Двата „френски“ ВЕЦ-а в България, с обща инсталирана мощност 53 000 киловата, са произвели през 2011 г. 51 977 368 киловатчаса електроенергия, или казано с други думи са работили само 984 часа от възможни 8760 часа. През останалото време държавата плаща на френската компания, за да не работи, а по-лошото е, че парите идват от джоба на българския данъкоплатец. През 2014 и 2015 г. НЕК изкупува от френската компания, която попада в списъка на критичната инфраструктура, електроенергия на стойност между 5 и 7 млн. евро.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)