По думите му това се дължи на недостатъчното й измерване досега и разширяването на горската територия върху пустеещи в съседство ливади. Две трети от горите у нас са широколистни, една трета са иглолистни, посочи Кръстев.
Какви гори преобладават у нас?
Няма притеснения относно суровината, останалото е въпрос на пазар и цена.
Специалисти твърдят, че добър лесовъд е този, който правилно възобновява гората.
Има политика след 2 000 г. за намаляване на изкуственото залесяване. Лесовъдът трябва да изследва естествения процес и виждайки какво прави природата трябва да я подпомага и насочва.
Българската гора е нараснала с 300 000 хектара /3 млн. дка/ през последните десет години, съобщи в интервю за БТА Тони Кръстев - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите.
Според него аналогична е и цифрата на пожарите - 2/3 са в широколистни гори, защото са до населени места. Около 97 процента от пожарите са в резултат на човешка дейност. От всички пожари над 66 процента идват в гората от земеделски земи. Между 8-10 процента са умишлените пожари, като няма причина те да се предизвикват за добив на дървесина, освен ако е с цел да се прикрие нарушение, смята Кръстев. По думите му между 1500 - 1600 лв./дка струва възстановяването на опожарена гора.
Експертът отбеляза, че добивът на дървесина у нас се увеличава. Голямото предлагане е довело до задържане на цената, особено дървата за горене през последните години са останали почти на една и съща продажна стойност. Има достатъчно суровина и за пелети, увери директорът. Само 2 процента от горите са засегнати от върхов корояд, уточни Кръстев. Появата му е предизвикана от липсата на редовна сеч в изкуствено залесените гори, което е довело до това те да престареят.Има политика след 2000 г. за намаляване на изкуственото залесяване, каза още Кръстев. По думите му лесовъдът трябва да изследва естествения процес и виждайки какво прави природата да я подпомага и насочва.
Следва цялото интервю:
Г-н Кръстев, увеличава ли територията си българската гора?
Последните 10 години е нараснала с 300 000 хектара, или 3 млн. дка. Трябва да уточним, че не всички гори са били измерени. Сега го правим и ги отчитаме. Освен това на много места в полупланинските и планински райони няма паша, което благоприятства разширяването на територията на гората. Където има пустеещи земи до гора, тя се разпространява върху тях.
Две трети са широколистни, една трета са иглолистни. Аналогична е и цифрата на пожарите - 2/3 са в широколистни гори, защото са до населените места. Това е мястото, където се допират земеделските земи с горска територия. Около 97 процента от пожарите са в резултат на човешка дейност. От всички пожари над 66 процента идват в гората от земеделски земи. Тук е проблемът на лесовъдите - ние имаме противопожарни планове за гората - подписани, съгласувани. Но границата между горската територия и земеделската е извън нашите прерогативи и обикновено колегите полагат неимоверни усилия за спиране на пожарите преди да отидат в горска територия.
Какъв е процентът на умишлените пожари?
Между 8-10 процента. В момента няма причина те да се предизвикват за добив на дървесина, освен ако е с цел да се прикрие нарушение. По-различно е от 2 000 г., когато имаше пик на горските пожари - изгоряха 57 000 хектара. Не мога да кажа, че има пожари с цел добив на дървесина, защото законодателството се промени и сега не е необходимо собствениците да палят гората. Имаше един период, в който се опожаряваха гори с цел да се промени предназначението на терена и да се строят хотели. Сега е забранено след пожар да се променя предназначението на земята, така че и там има спирка. Не мисля, че пожарите с цел добив на дървесина имат съществен дял.
Расте ли потреблението на дървесина у нас?
Добивът се увеличава. Миналата година сме на 98 процента от предвиденото в лесоустройствените проекти. Има пазар и цената на дървесината не се повишава. Особено дървата за горене през последните години останаха почти на една и съща цена. Една от причините е, че увеличихме добива и предлагането задържа цената.
Лесовъди сигнализират за поява на върхов корояд, което води до изсичане на гората.
Когато преди 60-70 години започва масовото залесяване колегите, които са го извършвали, са казали, че е с временен характер. Целта на това залесяване е била да спре ерозията, а не да се правят вечни гори. Те са залесявали с идеята, че след 30-40 години тази гора ще се сече и отдолу ще започне естествена. Под натиска на обществото обаче оставихме горите да престареят. Липсата на редовна сеч в тях доведе до появата на върхов корояд. Засегнатата гора е под 2 процента.
Приблизително около 1 000 лв. /дка струва възстановяването на опожарена гора, по данни на Ваши колеги.
Даже повече, защото на втората година се правят допълнителни операции. Сумарно е около 1500-1600 лв./ дка. В нашите стари учебници пишеше, че една от най-сигурните инвестиции е в гората. Какъвто и пожар да има, дървесината може да се продаде. Дори и при върхов пожар тя не отстъпва по качество. Само че разходите за добив са по-големи.
Пелетите станаха хит като гориво. Има ли достатъчно суровина за тях?
5 декември 2025 г. в 09:08 ч.
)