На този фон български учени са успели да класират 91 проекта за скромните 13 898 848 евро, или 0.15% от всички финансирани проекти. "Принос" за това България да е на опашката имат куп министерства и съвети, които се справят плачевно с координацията и подпомагането на учените за участие в програмата.
Такива са констатациите в извършен одит от Сметната палата на приноса на програма "Хоризонт 2020" (в периода 01.01.2013-31.12.2015) към стратегическите цели пред България в областта на науката и иновациите. В анализа експертите на палатата са направили на пух и прах ведомствата, натоварени с координацията на програмата, пише "Сега".
С класираните 91 проекта България е на дъното по успеваемост на проектните предложения с дял от 4.05 на сто. За сравнение средната успеваемост за всички участници в програмата е 13.37 на сто. От общо 91 класирани проекта само при 10 българската страна е координатор (с обща стойност 810 705 евро), а при останалите съответните екипи участват като партньор в проекти от други страни. Българските учени и бизнес са успели да класират 42 проекта на стойност 6.6 млн. евро в приоритетната област "Обществени предизвикателства", по която се финансират здравни, социални, енергийни и др. разработки, 16 са одобрените проекти при приоритет "Водещи позиции в промишлеността" (3.2 млн. евро), 18 проекта на стойност 2.2 млн. евро ще получат финансиране по линия на "Високи постижения в научната област". Българските проекти, които са оценени като допустими по програмата, са на стойност 383 213 936 евро, но огромната част от тях са останали нефинансирани в състезанието за наличните средства.
Липсата на капацитет в две министерства и лошата координация имат сериозен принос за представяне на българските фирми и учени, се разбира от одита на Сметната палата. Няма дейност, в която изводът да не е съкрушителен, с изключение на стратегическите документи. При стратегиите страната ни се е справила с отразяването на различните европейски политики, но пък плановете за действие нямат най-важното - нужното финансиране. Капацитетът на управление е под всякаква критика - за период от две години дирекция "Наука" към просветното министерство, която отговаря за координацията по програмата, е била оглавявана от 6 души. От министерството на икономиката, което би следвало да е водещо, няма представител в контактната мрежа по програмата, която е работила на доброволен принцип и неефективно. Сайтът на програмата не е бил актуализиран редовно. Сред сериозните проблеми се изтъква и обвързването на парите за заплати по проектите с нивото на заплащане в съответния университет, като по тази линия новите страни членки на ЕС са сериозно онеправдани спрямо по-богатите държави в съюза. Сериозен минус у нас е липсата на помощ при подготовката на проектите, както и затрудненията около получаване на съфинансиране от банките за изпълнение на дейностите.