Европейският съд откри несъвместимост на българското законодателство с правото на ЕС

Европейският съд се произнесе с решение, свързано с дело, заведено в България и за което Софийската градска прокуратура настоява за отвод на състав на Софийския градски съд (СГС).

Съдът на ЕС посочва, че българската прокуратура е настояла за отвод на българския съдебен състав, защото съдиите са изпратили въпроси до Европейския съд по делото. Въпросите са били придружени с изложение на фактическата и правната обстановка по делото.
Според прокуратурата изложението е израз на предубеждение на съдиите преди постановяването на съдебния акт, затова съдиите следва да си направят отвод. Европейският съд отбелязва, че според българския Наказателно-процесуалния кодекс не може да участва в състава на съда съдия, който може да се възприеме като предубеден. Според практиката на българския Върховен касационен съд, изразяването от съда на предварително становище по съществото на спора, преди постановяването на крайния акт, представлява частен случай на предубеденост. В случай на предубеденост съдът е длъжен да си направи отвод, което означава, че спира да разглежда делото, че делото се разпределя отново сред останалите съдии в съответния съд, и новият съдебен състав разглежда делото отначало.
Българската съдебна практика е особено стриктна при тълкуване на условието за предубеденост, отбелязва Европейският съд.

Спазването на това условие се следи служебно и дори и най-беглото посочване от съда, отнасящо се до фактите по делото или до правната им оценка, води автоматично до основание за отвод на съдията. Изразяването на предварително становище от съдията води не само до негов отвод и отмяна на постановения от него краен акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу този съдия.
От друга страна според Процедурния правилник на Съда на ЕС, отправените предварителни въпроси по дадено дело трябва да бъдат допълнени със задължителни елементи като кратко изложение на предмета на спора и на свързаните факти, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите.

В днешното си решение Съдът на ЕС се произнася по съответствието на цитираните разпоредби от българското законодателство с правото на ЕС. Според Съда на ЕС общностното право и процедурният правилник на Съда на ЕС не допускат национално правило, като предвиденото в българското законодателство, което задължава питащата страна (в случая съставът на СГС) да си направи отвод по висящото дело, защото в запитването е изложила фактическата и правната обстановка по дадено дело. Съдът на ЕС уточнява, че когато съставът на СГС излага в питането си фактическия и правен контекст по делото, той само изпълнява изискванията, поставени от правото на ЕС, пише БТА.

В настоящия случай е видно, че според българското право представянето от български съдия на фактическата и правна обстановка в запитването до Европейския съд се приема като изразяване на предварително становище и това води не само до отвод и отмяна на крайния съдебен акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, се посочва в становището. Затова прилагането на националните разпоредби в дадения случай може да доведе до това националният съдия да предпочете да не поставя на Съда предварителни въпроси, за да избегне отвод и налагане на дисциплинарни наказания. Следователно подобно правило засяга правомощията, признати на националните юрисдикции, а с това и ефективността на сътрудничеството между тях и Съда на ЕС, въведено с механизма на предварителното (преюдициалното) запитване, се допълва в текста.

Европейският съд е на мнение, че СГС не трябва да приложи национално правило, за което е прието, че противоречи на правото на ЕС. Европейският съд решава, че правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква, нито забранява, след постановяване на решението по предварителното запитване, СГС да изслуша отново страните по делото и да събере нови доказателства, които могат да го накарат да промени фактическите и правните изводи, които е представил в предварителното запитване.

СГС е отправил до Европейския съд предварителни въпроси за тълкуване по дело, свързано с изтърпяването на наказание на българин, осъден в Дания за убийство и грабеж. Българският гражданин изтърпял част от присъдата си в Дания и бил върнат в нашата страна.