Ние сме убеден привърженик на европейското единство, заяви вицепремиерът Меглена Кунева, която участва днес в кръгла маса "Има ли бъдеще ЕС", част от дебатите за българската външна политика след присъединяването към ЕС "На Изток от Запада и на Запад от Изтока". Организатори са Институтът за икономика и международни отношения и фондацията "Фридрих Еберт".
Вицепремиерът отбеляза, че резултатът от референдума във Великобритания променя много, но не разрушава основанията за нашето единство и посочи, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Кунева отбеляза като много важен въпрос присъединяването на Западните Балкани към ЕС.
Кунева припомни девиза, който е изписан на сградата на българския парламент - "Съединението прави силата", и посочи, че за нас тези думи са резултат от исторически опит.
Ние добре разбираме значението на ЕС, духа и смисъла му, подчерта Меглена Кунева, като отбеляза нивата на подкрепа сред хората в България за съюза.
Бившият министър на правосъдието Зинаида Златанова отбеляза, че в тази ситуация големият въпрос е какво се случва с интеграцията в ЕС. Кризите са външни спрямо ЕС, а наблюдаваме тенденция към дезинтеграция. Вместо да ни обединяват общите заплахи, те ни разединяват, коментира Зинаида Златанова. Тя предупреди, че евроскептичните гласове бавно, но настъпателно се появяват в България. Според нея Европа на "две скорости" никога не е била опция за България и страната ни трябва да предприеме действия за по-нататъшна интеграция в ЕС.
България е особено чувствителна към намирането на общ отговор на предизвикателствата, защото сме външна граница на ЕС, коментира още Кунева, като отбеляза, че пълното ни членство в Шенген е задължително. Тя смята още, че трябва да се поддържа балансът между свобода и сигурност.
Кунева посочи, че предизвикателствата пред ЕС като терористичните заплахи, дълговата криза, миграционната вълна, технологичните промени, изискват единен отговор. Никога в историята на общия ни европейски дом не е било по-важно да сме единни, подчерта вицепремиерът.
Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, посочи, че някъде по пътя на своето близо 60-годишно развитие ЕС като че ли постепенно е загубил ценностите си, приемайки всички достижения за даденост. Войната се върна в Европа, не като факт, а като морално допустим инструмент за решаване на конфликти, което може би е най-крупният регрес в европейското развитие след края на Втората световна война, коментира той.
Не сме статични, нито приемаме ЕС като артефакт или даденост. По-голямата част от българите вярват в бъдещето на ЕС, заяви Меглена Кунева. Според нея въпросът дали България е център или периферия на ЕС до голяма степен е в нашите ръце. Тя подчерта и важността на предстоящото председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. и възможността, която то дава да заложим политически приоритети.
Опитахме се да изнасяме ценности, а не просперитет, да учим, а не да помагаме, и си внесохме нестабилност, смята Кючуков. Според него има опит да се решават нови проблеми със стари инструменти в стара координатна система, а това, което е необходимо, е ново ниво на интеграция в Европа.
Посланикът изрази задоволство от българското участие в опазването на границите на ЕС и отбеляза, че България е показала, че не само черпи от положителните страни на ЕС, а споделя и тежестите. Нямаме алтернатива спрямо ЕС, единствено заедно можем да работим напред, Европа е нашето бъдеще, заключи той.
Посланикът на Германия Детлеф Лингеман също отбеляза, че живеем в сложен свят и сме изправени пред много предизвикателства. Той посочи, че нито една от тези кризи не може да се разреши от една държава членка. Намирането на общи решения отнема време, но няма алтернатива, категоричен е той.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)