Френска медия: Брекзитът ще отвори много дебати

Два дни преди референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз британските вестници, и не само те, изобилстват от статии по темата.

Брекзитът отваря полезни дебати за Европа, отбелязва френският в. "Монд". Какъвто и да е резултатът, успехът на кампанията в полза на излизането на Обединеното кралство от ЕС трябва да накара проевропейците да се запитат защо се стига отхвърляне и да не повтарят грешките от миналото. Реакцията на Брекзита или на скромна победа на лагера за оставане вероятно няма да доведе до засилване на интеграцията, а по-скоро ще постави отново под въпрос начина на функциониране на Европа, подчертава всекидневникът.

В отворено писмо до "Индипендънт" ръководствата на 100 престижни британски висши учебни заведения изразяват дълбоко безпокойство и предупреждават за сериозните негативи на Брекзита. Великобритания ще изгубя позицията си на световен лидер в областта на науката и иновациите, ако избирателите обърнат гръб на ЕС. Сред подписалите се са ректорите на университетите в Оксфорд, Кембридж, Дърам и Бристол и на всички британски висши учебни заведения, класирани сред най-добрите 50 в света. Авторите на писмото изтъкват, че университетите генерират над 73 милиарда лири годишно за британската икономика, като само от студентите от страните в ЕС идват 3,7 млрд. лири. Членството в ЕС помага на британските университети да привличат най-блестящите умове от цяла Европа, а това стимулира университетската научна дейност и преподаване и допринася за икономическия растеж, подчертават те.

Водещи фигури от официалната кампания за излизане от ЕС казваха, че няма да им е нужно да се фокусират върху имиграцията, за да спечелят дебатите, а преди две години директорът на кампанията Доминик Къмингс заяви, че нейната основна задача е да успокои избирателите, че напускането няма да се отрази негативно на заетостта и стандарта на живот. За тяхно съжаление всички водещи британски и световни икономически авторитети предупредиха още в началото на кампанията, че евентуално излизане от ЕС всъщност ще нанесе икономически поражения. Така стратегията на този лагер се промени, пише в. "Индипендънт". На дневен ред отново излезе имиграцията, това беше пресметнат ход, но много от твърденията на кампанията в подкрепа на Брекзита са неверни, подчертава вестникът и представя контрааргументи.

Да останем свързани и многообразни, а не гневни и изолирани, призовава в редакционна статия в. "Гардиън". Кои си мислим, че сме, и кои искаме да бъдем? Толкова ли сме различни от останалите, че не можем да играем по общи правила. Дали сме член на семейство от нации или страна, която предпочита да бъде затворена в себе си и да залости вратата. Всички тези въпроси са на дневен ред преди съдбоносния референдум, но след злобната и груба кампания изниква и друг въпрос - при всички различия и цялото разнообразие между нас, хората, които населяваме тези острови, как ще продължим да живеем занапред заедно? С приближаването на референдума нещата все повече се свеждат до общонародно допитване дали имигрантите са нещо добро или лошо, се казва в редакционната статия на "Гардиън". Също като демокрацията, чиито добродетели си припомняме след жестокото убийство на Джо Кокс, ЕС е просто най-малкото зло. Той въплъщава най-доброто от нас като свободни хора в една мирна Европа. Гласувайте за единна страна, която общува със света, гласувайте против разделена нация, затваряща се в себе си. Гласувайте за оставане, апелира "Гардиън".

Развод на Великобритания с Европа? Още Хенри Осми постави началото, пише в. "Ню Йорк таймс". Както и някога, според привържениците на Брекзита отвъд Ламанша господства голяма и непреклонна сила, отричаща правата на Лондон. Уж суверенната държава изобщо не е суверенна, внушават дни преди референдума тези, които са за Брекзита. Англичаните обаче вече са преживявали това. Преди пет века крал Хенри Осми се разгневи на теологичното и финансово влияние на папската власт, скъса с Рим, отведе поданиците си в новосъздадената Англиканската църква и стана неин глава. Тази стъпка промени християнството, оформяйки вярата и идентичността на около 85 милиона англикани в света. Лесно е да се правят исторически паралели, но те са и подвеждащи, а разликите между двете епохи са големи, не на последно място по отношение на демократичността на британското решение днес, посочва "Ню Йорк таймс".