Това стана ясно на международната ядрена конференция на Българския атомен форум, която се провежда във Ваканционния клуб "Ривиера" край Варна, съобщава Стандарт. Възможностите бяха очертани от зам.-председателя на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов, който смята да ги внесе като предложения в Народното събрание. Според него първият вариант е да се използва създаденият миналото лято фонд "Сигурност на електроенергийната система", който компенсира разликите между пазарните и гарантираните цени. Той e подобен на британски фонд, чиято цел е да подкрепя иновативни технологии, които имат бъдеще, но се нуждаят от административна подкрепа, която засега не получават от пазара.
В българския фонд постъпват парите от търговията с парникови газове, 5% от приходите от продажби на всички централи, а отскоро и отчисления от ЕСО и "Булгартрансгаз". За 2015 г. в него са влезли близо 184 млн. лв., които се превеждат на НЕК за ценовите разлики. От началото на 2016 г. до края на май са постъпили още 127 млн. лв. Очаква се сумите да растат, тъй като въглеродните емисии ще поскъпват заради новите изисквания на Парижкото споразумение за намаляването им в световен мащаб със 70%. След 10-15 години обаче дългосрочните договори за изкупуване на тока от ВЕИ и от т.нар. американски централи ще изтекат, компенсационният механизъм ще спре да действа и тогава парите от фонда може да се прибавят като гаранции за 51% българско участие в проекта за нов блок в АЕЦ "Козлодуй" заедно с избраната площадка и направените досега инвестиции в предпроектни проучвания и лицензионни режими, обясни Николов.
Друга възможност е приходите, които АЕЦ "Козлодуй" получава от продажбата на електроенергия за покриване на технологичните загуби при пренос, да се заделят в отделен фонд. Сега цената на този вид енергия се определя от КЕВР и е 30 лв./МВтЧ, но след пълната либерализация на пазара ще зависи от борсата за ток. Средните пазарни цени сега са двойно по-високи - около 60 лв./МВтЧ. Така за 4 тераватчаса технологични загуби годишно ще се получават около 40 млн. лв. приходи. Те могат да се заделят за бъдещ реактор, обясни Валентин Николов. Така, започне ли да работи на пазарни принципи, АЕЦ "Козлодуй" ще генерира средства за проекта за нова мощност.
"Дори още днес Министерският съвет (МС) да вземе решение за изграждане на нова ядрена мощност, реализацията на проекта ще отнеме поне 10 години. Така че нищо не пречи паралелно с процеса по удължаване на срока на експлоатация на V-ти и V-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" да вървят преговори с потенциални инвеститори и да се осигури българското участие във финансирането", заяви Валентин Николов. Проектът за нова ядрена мощност е изцяло собственост на АЕЦ "Козлодуй". 100% негова е и създадената компания "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности", която изпълнява т.нар. предпроектен етап с цел да събере цялата информация, която е необходима на МС, за да вземе решение да продължи или не с този проект. Досега като част от тази информация е завършена процедурата по ОВОС с положително решение на МОСВ. Решението на МОСВ обаче се намира във Върховния административен съд, защото се обжалва от различни екологични организации.
Другият аспект на технологичното развитие на проекта е лицензионната процедура със стъпки, действия и административни актове, които се издават от Агенцията по ядрено регулиране (АЯР). Част от тази процедура е изборът на площадка, за който са подадени документи за преглед и одобрение в АЯР. Все още не е издаден финалният акт - заповед за одобряване на избрана площадка от председателя на АЯР. След като тя стане факт, предстои разглеждане на всички документи от МС, който трябва да вземе информирано решение за бъдещето на проекта, обясни изпълнителният директор на проектното дружество Любен Маринов.