Българите почти по инерция приемат всякакви идеи за опазване на Черноморието и природата въобще. Хората с по-високо образование и доходи показват и по-висока чувствителност по темата. Извън това не се наблюдават съществени отлики в мненията сред различните групи в изследването, нито според партийните пристрастия.
Социолозите са тествали няколко твърдения, които да проверят доколко действат наложени в обществото мнения, предубеждения или пък клишета.
Скоро лансираната управленска идея за екоплажове очевидно попада на благодатна почва, защото 89 на сто споделят твърдението "Задължително е да има места за природосъобразен туризъм, където да не се строи".
Оказва се, че природата не е дискусионна тема в България. Настроенията по тестваните в сондажа твърдения са почти автоматични. Нагласите са принципни, а не конкретни, смятат социолозите.
Липсата на ярки различия в мненията на различни социални групи показва, че опазването на природата не се възприема като остро политическа тема. Подобни нагласи бяха отчетени и през 2012 г., припомнят от "Галъп", пише БТА.
Това са изводи от сондаж на "Галъп интернешънъл", част от независимата постоянна изследователска програма на агенцията. Данните са от редовното изследване на "Галъп интернешънъл болкан", направено между 13 до 19 май 2016 г. сред 819 пълнолетни българи чрез пряко интервю. Проучването е известно като Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" и се прави всеки месец.
Цялостното отношение към българското Черноморие е като към нещо, което се нуждае от спасяване. 85 на сто от българите се съгласяват, че са нужни различни специални мерки, които да гарантират запазването на останалите незастроени места по Черноморието. Сред хората с по-високо образование и доходи подкрепата е още по-видима.
Експериментално социолозите са тествали вариант за забрана на строителството поне на километър зад плажната ивица - в местата, които все още не са застроени. Макар и да звучи по-крайно, дори този вариант събира 81 на сто подкрепа, като при хората с висше образование тя преминава 90 процента.
В същото време 15 на сто смятат, че опазването на природата пречи на развитието на икономиката. Две трети са на обратното мнение. В масовото съзнание противоречие между развитието на икономиката и опазването на природата не съществува, върху двете теми явно се разсъждава независимо, коментират социолозите.
Подобна е картината и по отношение на твърдението "Организациите, занимаващи се с опазване на природата, са вредни за страната ни". Над две трети не са съгласни, а 11 на сто се съгласяват. И тук обаче в по-малките градове дяловете на негативно отношение към зелените организации е по-осезаема.
Като цяло идеята, че природозащитните организации пречат на развитието на страната не е успяла да постигне широка гражданственост. На този етап българите очевидно не споделят обобщения в това отношение. В същото време обаче дяловете на критични отговори не са пренебрежимо малки и показват нарастващо значение на темата, отбелязват от "Галъп".
Не така обаче стоят нещата по въпрос, който наистина стана политически дискутиран в последните месеци - забраната за палатки. От данните личи, че българите по-скоро не подкрепят забрана за разполагане на палатки по плажовете. Твърдението "Разполагането на палатки по плажовете трябва да бъде забранено" се подкрепя от 29 на сто, а 40 процента са на обратното мнение. Младите и хората с по-високо образование са закономерно в по-голяма степен против.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)