Писмо до мама, която не ме предпази

Първите пет години си прекарвахме чудесно. Аз бях второто ти дете и ти много ме обичаше. Аз теб също. Може спомените ми оттогава да не са съвсем ясни, но определено са радостни. Бях много щастливо дете. За съжаление всичко това се промени буквално за миг.

Един ден се случи нещо ужасяващо, което не можех да разбера, което не можех да обясня и да споделя с никого, но знаех, че не е редно. И дори сега, когато вече съм омъжена, имам три деца и работя като учител, все още не мога да намеря точните думи за това, което ме сполетя.

Когато бях на 5 години, собственият ми дядо ми отне невинността, доверието в хората и ме накара да намразя света и всичко непознато. И както всяко дете с любяща майка, аз разчитах на теб. Спомням си ясно как след случилото се, седях в банята. Чувствах се омърсена, объркана и виновна. Не спирах да плача, но вярвах, че ти ще бъдеш до мен и ще ме защитиш. Само ти можеше да ме накараш да се почувствам по-добре, но така и не го направи. Ти просто излезе от стаята и ме заряза. Но защо?

Прочети повече ТУК.