Парламентът ратифицира новия заем от 1,2 млрд. лв.

По време на дебатите от "БСП лява България", "Атака" и АБВ обявиха, че няма да подкрепят гаранционните споразумения. Не беше прието предложението на левицата гласуването да е поименно и да се предава пряко по БНТ и БНР.

Независимият депутат Велизар Енчев коментира, че новият заем се тегли официално от Фонда за гарантиране на влоговете, но през Фонда ще отиде в джоба на министъра на финансите.

Какво ще ви каже Фондът, той да не е синдик, че да ви каже как се събират вземанията, отговори Данаил Кирилов /ГЕРБ/. Той коментира, че това не е обикновен потребителски кредит. По думите му този заем е обоснован, Фондът трябва да бъде обезпечен.

Парламентът ратифицира гаранционните споразумения за два заема за Фонда за гарантиране на влоговете от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ и от Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ за общо 600 милиона евро. За двата заема ще бъдат дадени държавни гаранции.

Заемът, който ще бъде предоставен от ЕБВР, е в размер на 300 милиона евро. С тези средства ще се попълнят резервите на Фонда за гарантиране на влоговете и ще се подпомогне оптимизирането на структурата му на финансиране. Изплащането на заема ще бъде на четири еднакви годишни вноски, започващи на 17 юни 2022 г. и приключващи на 17 юни 2025 година.

Заемът в размер на 300 милиона евро, който ще бъде предоставен от МБВР, ще бъде в допълнение на заема от ЕБВР и ще допринесе за попълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете. Предвижда се погасяването на главницата да се извършва на годишни вноски по схема - с първа вноска на 15 юни 2022 г. и последна вноска на 15 юни 2026 година.

В случая се иска от нас да подпишем чек от 300 плюс 300 млн. евро, без Министерството на финансите да ни даде разчет, коментира Румен Гечев /"БСП лява България"/. Лихвата се определя на пазарна основа, но не видях никакво число, посочи той. Гечев попита, ако има 11 млрд. фискален резерв, защо не се използва, както и защо Гаранционният фонд не тегли заем от българските търговски банки.
Николай Александров /"Атака"/ също посочи, че не ясно какви са лихвите, какво възнамерява да направи Фондът с парите. Държавата е гарант и няма задължения, освен ако Фондът в един прекрасен момент не спре да плаща, което не мисля, че ще се случи, посочи той, но заяви, че "Атака" няма да подкрепи споразуменията.

Този разговор нямаше да се води, ако КТБ не беше фалирала, коментира Петър Славов /Реформаторски блок/. Лидерът на ДСБ Радан Кънев /Реформаторски блок/ коментира, че решението, което се предлага, поражда сериозна тревога. Зад него седи или провал на бюджетната политика за тази година, или провал на Фонда в дейността му по събиране на задълженията към КТБ, поради което се нуждае от извънредно захранване, или стои непосредствена заплаха за необходимост Фондът да покрива следващи задължения от типа на КТБ, коментира Кънев.

Министърът на финансите Владислав Горанов отбеляза, че в случая не става въпрос за държавен заем, а за държавна гаранция за юридическо лице. Той посочи, че в българската банкова система има 46 млрд. лева гарантирани влогове, а в момента след фалита на КТБ във фонда има малко под половин милиард лева. Рисковете за държавата са пренебрежимо малки, коментира министърът., цитиран от БТА. За мен е добро решение с минимален риск за държавата да се даде възможност на Фонда да работи, посочи той.

Горанов възрази срещу това да се търси пряка корелация между фискалния резерв и Фонда за гарантиране на влоговете. Гаранционните споразумения, които сме предложили, са на лихва, която българските търговски банки не могат да осигурят, говорим за един процент и малко над един процент цена на ресурса, посочи той. По думите му е спекулация, че в момента се поема нов държавен дълг, а БСП имали нужда от идеологическо укрепване и затова си правели селфита на странни места. Спекулацията, че 2022 г. или 2025 г. бюджетът ще трябва да връща нещо е невярна, каза още Горанов. Според него отказът да се подкрепят гаранционните споразумения показва липса на желание за укрепване на финансовата система в страната и безотговорно отношение към влоговете на българските граждани.
Румен Гечев /"БСП лява България"/ и Мартин Димитров /Реформаторски блок/ отправиха въпроси и към председателя на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков, който беше в пленарната зала.

Димитров попита какви са мерките по събиране на източеното от КТБ, колко са събрани и колко очакват да съберат и да върнат. Взимането на заеми винаги е най-лесното решение, посочи той. Фондът може да бъде капитализиран и през възстановяване на част от източеното от КТБ, там полагат ли се нужните усилия, попита Мартин Димитров.

"Гаранционното споразумение не е толкова заем, колкото Пекин е столица на Виетнам", коментира Румен Гечев. Българските данъкоплатци стават основен длъжник, пише в договора, отбеляза той. От тези 1,2 млрд. лева колко остават във Фонда и колко ще се върнат в бюджета, попита Гечев.