“Дядо Димитър Мазната познава Ботева лично - пише Захари, заклал му 18 агнета, каза ни камъка, гдето е той стоял и гдето му заплатил тия агнета по 17 гроша едното. Крушевското езеро се казва тая местност в Стара планина. Под манастирското пладнище, 300-350 крачки над езерото, в едно корито, до една кичеста шипка със стотина алени цветове, е паднал Хр. Ботев.” Въпросната падина е между връх Вола и Каменистия ръб.
Както никой не знае къде е погребан Васил Левски, така никой не знае къде е загинал Христо Ботев. Камъкът над Йолковица с паметния надпис е само символ за преклонение, обаче парчето скала няма нищо общо с историческата истина.
В своята най-ранна публикация за Христо Ботев от 1884 г. Захари Стоянов също споменава Веслец, въпреки че там четата не води сражения. Има още едно свидетелство за драма в лозята на този предбалкански рид.
Един от четниците му, Христо Иванов от Сопот, завърнал се от похода, твърди, че Ботев е бил убит в един бой при Веслец, във врачанските лозя, дето хиляди башибозуци и черкези притиснали четата.
Комисията е разклатена от съмнения. На следващия ден шестима от деветимата членове слагат зад подписите си О. М., тоест “особено мнение”. Причината е, че по време на експедицията Никола Обретенов се оплита в мрежа от противоречия.
По време на Ботевите тържества през 1888 г. Захари Стоянов решава да издири лобното място на войводата. С неколцина другари тръгва да го търси. Срещат овчаря Димитър Мазната. На 20 май 1876 г. четата взема агнета от неговата кошара. Докато ги пече, се появява потеря. Мазната тича и иска пари. “И аз съм дошъл народ да освобождавам!”, възкликва Христо Ботев.
През 1901 г. се отбелязва четвъртвековният юбилей от подвига на четата. В тази връзкае съставена официална комисия за издирване на лобното място на войводата. Девет бивши четници поемат по стръмното. С тях са вътрешният министър Михаил Сарафов и подпредседателят на Народното събрание Васил Кънчов. Съставен е следният акт: “Днес, на 20-ий май хиляда деветстотин и първа година - ден на 25-летието от последното сражение на Ботевата чета с турците и паданието на войводата Христо Ботйов, установява се след внимателно проучване на местността от живите Ботеви другари - Ст. Хр. Савов, Спас Соколов, Прокопия Дянков, Тодорин Томов, Йордан Н. Йорданов-Инджето, Ради Бельов-Бошняк, Иванеца Данчев, Марко Василов, Мико Стоянов от Скравена и вещи селяни от селата Павлаче и Челопек, че главното сражение е станало не на местността Воло, както се твърдеше досега, а на върховете Околчица, Камара, Клена и Голата могила.
През 1936 г. потеряджията Мехмед Али Осман разказва пред оряховския училищен инспектор Тодор Икономов: “Ние заобиколихме лозята и дойдохме откъм южната част на лозята. В това време пристигна войска от Орхание с един турски офицер. Той мина Мездра и се спусна към врачанските лозя. Ние пазехме да не излязат бунтовниците из лозята. Офицерът гледаше с бинокъл към лозята. Забележи, че една баба се движи към една къща във врачанските лозя, носейки вода в една стомна. Това усъмни офицера. Какво прави тази баба там, когато се води сражение? Веднага изпрати 4 души конни черкези под командата на черкезина Джамбулет по следите на бабата. Щом Джамбулет се приближи до къщата, от нея изгърмя пушка и той падна убит. Другите черкези веднага почнаха да обстрелват къщата. Дадоха се много вистрели и от къщата. Престрелката трая около половин час и спря. Решихме се и ние, и черкезите и влязохме в къщата. Там намерихме Ботев убит. Като че сега го гледам, както го гледам на портрета", кълне се Мехмед.
Първото сведение за лобното място на войводата дава четникът Христо Иванов. Родом от Сопот, след разгрома той е заловен, осъден и амнистиран. Прехвърля се в Румъния, където среща своя земляк Иван Вазов. “Най-после узнахме повече нещо за Ботев - спомня си поетът, пише "24 часа".
Там в сражението на Камарата на не точно определено място е паднал Христо Ботйов.” Решено е паметник да се вдигне на Околчица, който е по-достъпен връх. Той също е в съревнованието за лобното място. “Водачът ми - пише Иван Вазов, - селянин овчар от Люти брод, като минувахме през отсрещния на Вола преслап Околчица, ми каза, че Ботев бил убит именно на него: той разказа, че видял там, като пасял стадото си, един ден след битката, обезглавения труп на Ботева, в храстите.” Никола Обретенов се включва в търсенето чак през 1927 г. Тогава влиза в поредната комисия.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)