Сметната палата откри пробойни в професионалното образование

Сметната палата извърши одит „Професионално образование за заетост“ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 година. Проверена, анализирана и оценена е ефективността на дейностите, свързани с осигуряването на условия за провеждане на качествено и ефективно училищно професионално образование, съобразно потребностите на пазара на труда, съобщават от пресцентъра на Палатата.

Темата на одита е особено актуална: три от петте водещи цели на „Европа 2020“, пряко свързани с професионалното образование, са заетост за 75 % от населението на възраст 20-64 години, дял на преждевременно напусналите училище под 10 %, дял на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40 %. Професионалното образование е приоритет и в Национална програма за развитие: България 2020.

Основният извод от одита е, че през одитирания период дейностите на Министерството на образованието и науката не са в достатъчна степен ефективни за осигуряване на условия за провеждане на качествено и ефективно училищно професионално образование за потребностите на пазара на труда.

Професионалното образование се извършва в 367 държавни и 157 общински професионални гимназии и училища с професионални паралелки във всички административни области. Намаляват държавните училища с професионални паралелки, а бавно се увеличават общинските. Съществуващата мрежа от професионални гимназии и училища с професионални паралелки не е съобразена и обвързана със социално-икономическите характеристики на съответния регион. Годишният държавен план-прием в държавните и общинските училища се извършва без да има конкретни данни за потребностите на пазара на труда. Липсва единна система за планиране на държавния план-прием.

В професионалното образование има тенденция за намаляване на броя, както на получилите диплома за средно образование, така и на явилите се на изпит за придобиване на степен за професионална квалификация и на получилите свидетелство за професионална квалификация.

За трите учебни години от учениците в професионалните училища и професионалните гимназии в ХІІ клас диплома са получили средно 88,53 на сто; на изпит за придобиване на степен за професионална квалификация са се явили 83,27 на сто, свидетелство за придобиване на професионална квалификация са получили 71,32 на сто. Най-значително са намалели получилите свидетелство за професионална квалификация през учебната 2013/2014 г. - 64,21 на сто, или 36 от всеки 100 ученици не придобиват степен на професионална квалификация, въпреки че за целта са изразходени бюджетни средства.

Ежегодно от бюджета на МОН са предоставяни средства от различни източници за издръжката на учениците, обучавани в професионалното образование. Намаляването на броя на получаващите професионално образование и обучение чрез придобиване на професионална квалификация води до неефективно и неефикасно разходване на средствата за тяхната издръжка при осъществяване на обучението.

Общият брой на отпадналите ученици от системата на професионалното образование е 18 364. Данните показват постоянна тенденция на увеличаване на отпадащите ученици от него, което е тревожен факт. Причините са различни - липса на интерес към този тип образование, очаквания за нископлатен и непрестижен труд, регионално и демографско развитие, социални, микро и макроикономически фактори, глобализация и адекватна реакция на отговорните институции.

Списъкът на професиите за професионално образование и обучение включва 47 професионални направления с 239 професии и 570 специалности. В края на 2014 г. са приети 189 държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии, с което е предоставена възможност за разработване на учебната документация. Липсват държавни образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация по останалите професии и специалности, липсва актуализация, и това не осигурява равни условия за изготвянето на учебната документация в професионалното образование.

Няма действаща система за проследяване на реализацията на учениците, завършили професионално образование, което не създава условия за ефективното му управление. Само за учебната 2013/2014 г. от одитирания период има данни за реализацията на пазара на труда на учениците, завършили XII клас в училища с професионални паралелки - 29,35 на сто. Във висши училища са продължили обучението си средно 42,75 на сто от учениците в училища с професионални паралелки.

Най-голям дял на реализираните на пазара на труда завършили ученици е отчетен в областите Бургас, Варна, Добрич, София град, София област, както и в областите Враца, Габрово, Смолян и Стара Загора, Пловдив и Кюстендил(общо в 28 професионални гимназии). От училищата с по-голям дял на реализираните на пазара на труда преобладават учениците, завършили професионални гимназии по туризъм – 8 гимназии. С над 40 на сто реализирани ученици на пазара на труда са Професионална гимназия по морско корабоплаване и риболов - Бургас, Професионална гимназия по химични технологии - Бургас, Професионална техническа гимназия - Бургас, Професионална гимназия по икономика - Бургас, Професионална гимназия по селско стопанство и туризъм - Варна, Професионална гимназия по текстил и моден дизайн – Варна, Професионална гимназия по текстил и облекло - Мездра и др.

Най-малък е относителният дял (под 40 на сто) на учениците, завършили XII клас и реализирани на пазара на труда в областите Благоевград, Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.

Други констатации и изводи от одита:

- Липсва развита система за оценяване на качеството на професионалното образование, което не осигурява условия за обвързване на финансирането с неговото качество.
- Не са осигурени достатъчно средства и добро сътрудничество с организациите на работодателите за модернизиране и осъвременяване на материално-техническата база на училищата.
- Проведени са незначителен брой обучения на учителите, което не създава предпоставки за повишаване качеството на образованието. Големият брой учители от по-висока възрастова група и намаляването на броя на младите учители поражда риск за осигуреността с подготвени педагогически кадри през следващите години.
- В Министерството на образованието и науката няма разработени вътрешни правила за условията и реда за разработване на учебните планове и учебните програми.
Съдържанието на темите по учебните предмети за курса на обучение се формира от автори без предварително поставени критерии за избор.
- Няма утвърдени вътрешни правила за условията и реда за разработване на националните изпитни програми и единните критерии за провеждане на държавните изпити за придобиване на професионална квалификация. Програмите са разработвани предимно от авторски екипи от професионалните училища и гимназии при неефективно сътрудничество с работодателите, което не допринася в достатъчна степен учениците от професионалните училища да познават реалните условия на труд. От утвърдените от министъра на образованието и науката национални изпитни програми, само 62 на сто са разработени по държавните образователни изисквания, останалите се базират на утвърдените учебни програми. Не е осигурена равнопоставеност на учениците от професионалните училища при оценяването на постигнатите знания, умения и компетентности в професионалното образование.

В резултат от извършения одит са дадени 22 препоръки на министъра на образованието и науката, които трябва да бъдат изпълнени в срок до шест месеца.

Одитният доклад е изпратен на Комисията по образованието и науката към Народното събрание, както и на Подкомисията по отчетност в публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси, за сведение.