Високо признание за композитора Петър Керкелов и БНР

„Времеви етюди“ (TIME ETUDES) са написани за соло сопран, два женски хора и симфоничен оркестър. Състои се от прелюд, шест етюда и епилог. Ето как самият композитор я описва: „Времеви етюди“ не се опитва да описва чрез музика времето като дълбоко философски въпрос – безкрайност, статичност, необятност. Вместо това етюдите се разгръщат по „човешкото“ виждане за качествата му – измеримост, цикличност, крайност… Но човек във времето е много отвъд числата, които създава. То за него е наблюдение, спомени от детството, ритуали – всевъзможни видове жизнено важни активности, които имат нужда от време, за да се разгърнат и така и ние да се разгърнем чрез тях. Именно сливането на ненужното мерило и наивната емоционалност са това, което придава на времето неговата истинска парадоксална красота. Почти еднакво близките по времетраене етюди в тази композиция са като шест еднакви по размер платна, в които едни и същи пространства на гъстота и празнота са пренаредени по различни начини. Това е опит за един безнадежден апел към това да се разбере какво да се прави с „всичкото това време“, да се намери връзка. Може би накрая на всички тези въпроси Хамлет очаква и отвръща: „Времето е разглобено“.“