Нешка Робева отказва ордена "Стара планина"

„До МС на Република България До българските медии.

Нешка Робева отказва ордена "Стара планина"-първа степен, който МС вчера реши да предложи на президента да й връчи. Реакцията й идва след остра дискусия и вот със 7 министерски гласа "за" и 6 "против".

Ето пълния текст на писмото на Нешка Робева:

Отказвам наградата и заради хилядите приятели и съмишленици, които определено бих унизила, ако я приема. Отказвам я и заради младите хора, с които работя и възпитавам, да бъдат преди всичко БЪЛГАРИ. С уважение Нешка Робева".

По този повод Робева разпространи отворено писмо до МС, в което обясни мотивите си.

Благодаря, но при създалите се обстоятелства, не мога да приема наградата, още повече, ако тя е повод за раздори и рушител на без това крехкото съгласие в българското правителство... Още по-малко бих искала да причинявам главоболие на Президента, който при наличието на взаимна антипатия, последен трябва да реши да бъде или да не бъде наградена Нешка Робева.

В последните 24 часа около моята персона за пореден път се разгоряха оживени спорове. Да бъде или да не бъде наградена Нешка Робева?! Заслужава или не заслужава?! За какво заслужава и за какво - не?! За никого не е тайна, че след броени дни навършвам 70 години. Преклонна възраст, според общите разбирания и безспорно добра за равносметка и оценка на житейски път на всеки човек.

И накрая бих искала да завърша с това - не правя демонстрации. Като всеки човек и аз нося известна доза суета - зарадвах се, разбира се... Решението ми да откажа дойде, след като в публичното пространство изтече дискусията между министрите в МС. Въпреки многото грешки, които направих в живота си, имам ясното съзнание и самочувствие, за това какво съм направила и правя за държавата и народа си, за да разреша на поредните хрантутеници и безличия да си точат зъбките върху мен.

През този си живот и, разбира се заради тази си дейност, съм носител на безкрайно много награди у нас и в чужбина. Била съм оценявана от Личности и безличия. Преживяла съм от "Осанна", до "Разпни го", но през всичкото време и в най-тежките за мен моменти, съм чувствала подкрепата и любовта на тези, които някои наричат "обикновени хора". Каква по-голяма награда от тази?

Тази година се навършват и 50 г. откакто съм в обектива на общественото полезрение, като състезател, треньор и ръководител на музикално танцова формация, чиято цел е да популяризира българското традиционно изкуство и култура. След всичко това, съвсем нормално е да получавам оценки, както от обществеността, така и от различни държавни и международни институции. И още по-нормално е да има положителни и отрицателни такива.

Ще кажа своето голямо човешко благодаря на хората от Инициативния комитет, които са ме предложили за голямото отличие, на хората от МК, които са го одобрили и внесли в МС, на министрите, които са го подкрепили и на Бойко, който въпреки политическите ни различия и нередките ми публични изяви срещу него, е решил спора в полза на награждаването ми. Благодаря!