Даниела - жената на Чочо се пребори с тежка болест

Чочо Попйорданов си отиде преди три години точно в дните около Великден. Даниела - жената, която бе до него продължава живота си.

„Катето беше първото дете, което ни предложиха. Аз влязох първа при социалните, Чочи седеше отвън. Показаха ми снимка на момиченцето, имаше неговите ококорени очи. После влязохме в кабинета на директорката и чакахме да доведат Катето. Той я погледна, и каза: „Извинявайте, но аз не мога да стана. Тя прилича страшно много на мен!”, споделя Даниела и добавя: „От неговата реакция – на мен ми стана ясно, че връзката ще бъде много силна”.

Даниела разказва, че е жива и се бори най-вече заради дъщеря си. „Хванах се за нея като удавник за сламка”, споделя още вдовицата. Всяка година семейството и приятелите на Чочо Попйорданов се събират на рождения му ден на 11 юни, за да си спомнят за него и да го почетат.

Малко преди Чочо да почине, двамата задействат процедура за осиновяване на дете. Парадоксално е, че Катето влиза в дома им дни след смъртта на Чочо. Даниела разказва, че между Чочо и Катето има много силна връзка и сега, и че Катето е негово копие, но все още я пази и не иска да показва нейни снимки.

Първата гримьорна, в която осиновената дъщеря на актьора Чочо Попйорданов – Екатерина, е поискала да влезе, била неговата. „Има моменти, в които го търси. Пуска си да гледа „Хъшове”. Аз не знаех дали ще имам сили да гледам „Хъшове” отново, но сега го правя заради нея. Много ми е мъчно, почти всеки път плача. Особено на финалните поклони”.

Тя споделя, че след смъртта на любимия мъж, се е променила. „Отидох в „Александър Невски” на Великден да се помоля. Толкова некомфортно никога не съм се чувствала в храм, защото за първи път се молих за себе си, заздравето си и Господ да ми даде време и сили да възпитам Катето”, разказва Даниела и добавя, че не се страхува от смъртта, защото „Чочи и баща ми са там”.

Надява се изпитанията да свършат. След като е изправена пред загубата на любимия човек, тя се изправя и пред тежък здравословен проблем, с който се бори от декември до днес, но за щастие най-трудното вече е отминало.