Даниела - жената на Чочо се пребори с тежка болест

„Катето беше първото дете, което ни предложиха. Аз влязох първа при социалните, Чочи седеше отвън. Показаха ми снимка на момиченцето, имаше неговите ококорени очи. После влязохме в кабинета на директорката и чакахме да доведат Катето. Той я погледна, и каза: „Извинявайте, но аз не мога да стана. Тя прилича страшно много на мен!”, споделя Даниела и добавя: „От неговата реакция – на мен ми стана ясно, че връзката ще бъде много силна”.

Чочо Попйорданов си отиде преди три години точно в дните около Великден. Даниела - жената, която бе до него продължава живота си.

Даниела разказва, че е жива и се бори най-вече заради дъщеря си. „Хванах се за нея като удавник за сламка”, споделя още вдовицата. Всяка година семейството и приятелите на Чочо Попйорданов се събират на рождения му ден на 11 юни, за да си спомнят за него и да го почетат.

Малко преди Чочо да почине, двамата задействат процедура за осиновяване на дете. Парадоксално е, че Катето влиза в дома им дни след смъртта на Чочо. Даниела разказва, че между Чочо и Катето има много силна връзка и сега, и че Катето е негово копие, но все още я пази и не иска да показва нейни снимки.

Първата гримьорна, в която осиновената дъщеря на актьора Чочо Попйорданов – Екатерина, е поискала да влезе, била неговата. „Има моменти, в които го търси. Пуска си да гледа „Хъшове”. Аз не знаех дали ще имам сили да гледам „Хъшове” отново, но сега го правя заради нея. Много ми е мъчно, почти всеки път плача. Особено на финалните поклони”.

Тя споделя, че след смъртта на любимия мъж, се е променила. „Отидох в „Александър Невски” на Великден да се помоля. Толкова некомфортно никога не съм се чувствала в храм, защото за първи път се молих за себе си, заздравето си и Господ да ми даде време и сили да възпитам Катето”, разказва Даниела и добавя, че не се страхува от смъртта, защото „Чочи и баща ми са там”.

Надява се изпитанията да свършат. След като е изправена пред загубата на любимия човек, тя се изправя и пред тежък здравословен проблем, с който се бори от декември до днес, но за щастие най-трудното вече е отминало.