Българските работници ще бъдат командировани или изпращани в държавите-членки на Европейския съюз, само при сключен трудов договор с работодателя, валиден за целия период на командировката. Законопроектът разширява защитата на българите, командировани за определен период от време в друга европейска страна.
Законопроектът въвежда изискване към работодателите в приемащата държава да осигурят най-малко същите минимални условия за работа на командированите работници, каквито имат техните работници - това включва минимална ставка на заплащане, минимален брой почивни дни, максимална продължителност на работния ден.
Урежда се и защита при наемането на бременни жени и родилки. Според промените тези минимални изисквания към работодателя са задължителни, независимо от продължителността на командировката. Други разпоредби предвиждат възможност българските работници да предявяват искове срещу своя работодател, в случай, че са претърпели вреди заради неспазване на минималните условия за работа. Искът може да бъде предявен и след прекратяване на договора. Когато работник търси правата си чрез иск, той ще бъде защитен от неблагоприятно отношение от страна на фирмата.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)