Астероид ще удари Земята през 2036 г.

През 2004 година учени от НАСА съобщиха, че съществува вероятност Апофис – астероид, по-голям от две футболни игрища, да удари Земята през 2029 г.

След това руски доклади посочиха, че Апофис ще ни удари на 13 април, 2036 година. В случай, че се стигне до сблъсък, относително малкият размер на Апофис (между 250 и 350 метра) би довел до локална, а не глобална катастрофа, като шансовете за това са достатъчно малки, твърдят от НАСА. Има вероятност през 2036 година това да се случи“, обясни по-късно Доналд Йеоманс, шеф на отдел в НАСА, като поясни, че шансът е 1 на 250 000.

Тук възниква въпросът какво правят учените, за да предотвратят подобни катастрофи, пита се руският сайт Лента.ру.

Учени и инженери от САЩ под ръководството на астрофизика Филип Любин от Калифорнийския университет в Санта Барбара публикуваха статия, описваща проект, чиято реализация ще позволи обезопасяване на Земята от ситуация подобна на тази, описана във филма „Армагедон“ - да се предотврати сблъсък на планетата с астероид, пише "Монитор".

Изследванията по програмата DE-STAR (Directed Energy System for Targeting of Asteroids and exploRation) се извършват с помощта на НАСА. Земята през цялото време е заплашена от сблъсъци с астероиди. Болшинството от тях изгарят в атмосферата, като малки парчета от тях достигат повърхността на планетата. Локална катастрофа може да бъде предизвикана от астероид с радиус до километър, а глобална – от няколко километров обект. Астероиди от първия тип падат на Земята веднъж на десетина хиляди години, а от втория – не по-често от веднъж на няколко милиона години. Най-голяма опасност за Земята представляват астероидите от групите Аполон (около 6000 небесни тела) и Атон (около 1000 на брой) – те пресичат траекторията на движение на Земята.

Един от най-младите, големи и добре съхранили се артефакти от сблъсък на Земята с астероид е Аризонският кратер в САЩ. Диаметърът му достига 1,2 км, а дълбочината – 170 м. При падането на метеорита, който е бил с диаметър от около 50 м (преди около 50 000 години) на това място се е отделила енергия, която 8000 пъти е превишавала този, отделена при взрива на атомната бомба над Хирошима. Ако такова небесно тяло падне върху който и да било голям многомилионен град, локалната катастрофа би била неизбежна.

Според Любин има решение, което би позволило да се избегнат такива катастрофи, пише Лента.ру. Той предлага потенциално опасните обекти (ПОО), към които се отнасят най-вече астероидите, да бъдат облъчвани с масив от лазери. Това би променило траекторията на полета на небесното тяло и сблъсъкът би могъл да бъде избегнат. Използва се механизмът за лазерна аблация – веществото се премахва от повърхността на тялото с помощта на изпаряване или сублимация за сметка на нагряване. Свалената от небесното тяло материя създава реактивна тяга, която бута астероида в противоположна посока.

Предложеният проект се нарича DE-STARLITE и представлява модификация на програмата DE-STAR. Тя предлага използване на лазери с доста по-малка мощност, които действат не от повърхността на Земята, а от непосредствена близост до астероида. Този проект е предназначен за малко отклонение на небесното тяло от първоначалната траектория. Според него космически кораб доставя до астероида лазер с мощност 100 киловата. Концептуално устройството на кораба е следното. Отпред централната част на апарата е от фазирана антенна решетка с диаметър до 4,5 м. В задната част йонни двигатели, от двете страни – по два радиатора и фотоелектрически батерии – те се поставят в сгънато състояние в ракетата носител.

В публикуваната статия са предвидени панели на американската компания Orbital ATK – техен аналог е монтиран на марсианския модул за кацане Phoenix. Диаметърът на панелите е 15 м, а мощността – по 50 киловата. Коефициентът им на полезно действие е 35%, а според оценката на Любин, след 5 години той ще бъде вече 50%. Лазерната фазирана антенна решетка е достатъчна за нагряването на на повърхността на небесното тяло до 2700 градуса и начало на аблация. В минималната си версия (диаметър на решетката един метър) системата позволява от разстояние десет километра да бъде получено лазерно петно с диаметър 10 см на повърхността на астероида. Увеличаването на размерите на решетката ще даде по-голямо петно. В решетка с диаметър 2 м има 19 елемента, като всеки от тях има мощност до 3 киловата. Радиаторът с формата на „z“ се разгъва от 18 сегмента с площ 4,8 квадратни метра. Два слънчеви панела с диаметър 30 м могат да развиват мощност до един мегават, като ограниченията са свързани най-вече с цената на лазерите и изстрелването на целия апарат.

Например ракетата Atlas V 551 може да достави 18,5 т в ниска околоземна орбита (от 160 до 2000 км), като цената е 13 200 долара за килограм. При SLS Block, която товароподемност 1-70 тона (цената е 18 500 долара за килограм), при Falcon Heavy – 53 тона (1900 долара за килограм) и при Delta IV Heavy – 28,8 тона (13 000 долара за килограм). Размерите на кораба DE-STARLITE подхожда на всички ракети, освен на най-скъпата - SLS Block. Следователно, мисията може да бъде стартирана незабавно.

Предложеният от Любин метод би могъл да работи само в случай на своевременно откриване на ПОО, което се случва достатъчно рядко (особено при наблюдение с наземни средства). Всяка година НАСА открива около 1 500 околоземни обекта. В момента агенцията е концентрирала усилията си върху откриването на по-дребни астероиди с диаметър под 90 м. Повечето нови околоземни обекти се откриват по-малко от 15 дни преди да наближат Земята, а за насочено разрушение или отклонение на опасни астероиди от типа на Апофис на разстояние от два земни радиуса ще са необходими 15 години при мощност на лазерната система 100 киловата. За да се постигне същият ефект за 5 години, мощността трябва да е 870 киловата. Тук трябва да се припомни, че Апофис е открит през 2003 г., а бе предречено, че той може да удари Земята през 2036 г. Независимо от малката вероятност това да се случи, учените предлагат да спрем да играем на рулетка и да започнем от сега да вземаме мерки за ликвидацията на астероидната заплаха.