Лесно се свиква с това да виждаш положителните промени у децата

Весела придобива степен магистър по Управление на човешките ресурси от УНСС през 2014г. и известно време се е развивала именно в тази сфера.

В един момент обаче разбира, че иска да прави нещо истинско и осезаемо за учениците в България. И се присъединява към „Заедно в час”. Ако не сте чували за тази организация, то тя набира желаещи да влязат в класната стая да преподават. Няма нужда кандидатите да имат педагогическа квалификация, само завършен бакалавър и желание да помогнат на децата да намерят своя път из шарената образователна система и да разберат поне малко света около себе си.

Може да прочетете разказа за преживяванията на Весела по-надолу. Ако ви допадне идеята и решите да опитате и вие, хубаво е да знаете, че крайният срок за кандидатстване е 20 април на zaednovchas.bg.


Как реши да станеш учител като част от програмата на „Заедно в час”?

Решението да стана учител взех уверено, но не много бързо. Като млад специалист в областта на управлението на човешки ресурси, който е успял да се реализира в сферата си, за мен беше трудно да сменя своето „амплоа“. Желанието ми обаче да бъда част от добрата промяна за България, от онези хора, които по един или друг начин оказват положително влияние върху частта от обществото, която ни е най-ценна – децата, ме подтикна към „Заедно в час“. В лицето на организацията аз срещнах съмишленик, който има силите и възможностите да осъществи тази промяна. Освен това фактът, че за да кандидатстваш, не се изисква да притежаваш трудов опит и педагогически образование, а ги получаваш след това, беше още един плюс.


В какво се състои работата ти всъщност?

Днес аз съм възпитател (учител в занималня) на ученици от 2 клас в 102 ОУ Панайот Волов (в София – бел.ред.). Преподавам на клас от 28 ученика, с които се учим на толерантност, уважение и работа в екип. Опознаваме света, докато създаваме енциклопедия за него, опознаваме и хората, като ги интервюираме и правим месечно списание, грижим се за нашия общ дом – природата, и работим усилено за създаването на конференция на тема „Здраве“ за края на учебната година. Всеки ден с тези деца е различен, възхитителен и ползотворен!

Как учителството се "връзва" с предишните ти занимания?

Като ученик в гимназия аз паралелно бях член доброволец към БМЧК – там се срещах и общувах с различни деца в неравностойно положение. Посещавахме и организирахме заедно различни семинари, игри, празнувахме заедно. Днес този опит ми помага много за разбирането и приемането на „различните“ деца, които срещам в училище. В последствие като „Човешки ресурси“ имах възможност да работя с млади хора (студенти), на които преподавах и заедно работехме по създаването на проекти към фирмата, в която работех. Този опит пряко се свърза с учителството – предварителното планиране и разпределение на материала, който преподавам, изготвяне и преподаване на нови знания на стажантите, задаване на самостоятелни задачи, оценяване, обратна връзка и определяне на следващи стъпки. Почти като в училище, но тук учениците са повече, средата е различна, играем и рисуваме заедно.

Как свикна с това да заставаш пред учениците всеки ден? Страшно ли е, свиква ли се?

Общуването с деца за мен винаги е било интересно и приятно. Но когато за пръв път ми се наложи да застана пред 28 деца, които са там, за да се учат от мен, определено бях притеснена. В началото се страхувах, разбира се, все пак за пръв път щях да работя и да се изправя пред ученици, да прекарам с тях не 10 минути, а 6 часа. Но това да работиш с деца е едно от най-вълнуващите преживявания, интересно, различно, истинско. Това да виждаш положителните промени у тях, да виждаш как израстват и как се подобряват с всеки изминал ден… ето с това лесно се свиква. Да, полагаш много усилия, но и ДА, знаеш, че си струва. Няма ден, в който да отида в училище без желание, в който да не искам да стана от леглото, защото съм на работа, в който да вляза в класната стая сърдита, тъжна или с неохота.

Какво е да се развиваш сред професионалисти-учители с много повече опит? Приемат ли те?

От първия си ден в училище бях приета положително и дружелюбно. За един възпитател най-важна е добрата връзка с класния ръководител на класа, на който преподава. В този ред на мисли, класната ръководителка на моя клас, жена с дългогодишен опит, ме прие отзивчиво и въпреки факта, че аз нямам опит в областта, тя гледаше на мен като на равнопоставен учител. От друга страна, аз съм изключително щастлива от това, че мога да разчитам на човек, с много повече опит и знания. Приятната атмосфера и добронамерени колеги допринесоха за бързото ми вписване в училищната среда.


Какво би казала на някой, който се чуди дали да стане част от "Заедно в час"?

Ако обичаш децата, искаш да вършиш нещо значимо и смислено, както и да бъдеш част от положителната промяна за по-доброто бъдеще на България, то не се колебай да кандидатстваш към „Заедно в час“.