Родители осъдиха здравното министерство и Фонда за лечение на деца

Пловдивският административен съд отсъди Фондът за лечение на деца и Министерството на здравеопазването да платят солидарно 100 000 лв. на Росица и Петър Петрови, пише "Правен свят".

Несъстоятелна до степен, граничеща с цинизма, груба и абсурдна. С тези думи съдът е окачествил тезата на двете институции, че с отказа да се финансира процедура за 4-годишната Габриела с остра лимфобластна левкемия, не са причинени болки и страдания на родителите Росица и Петър.

"Значимостта на този процес надхвърля рамките на конкретния правен спор. Ако брилянтното решение на съдия Митрев остане в сила, държавните органи, призвани да осигурят адекватно и навременно лечение на тежко болни деца, биха били по-хуманни, респектирани от справедливите съдебни санкции", заяви адвокат Снежана Стефанова.

Битката на семейството с левкемията на малката им дъщеря започва през 2008 г., когато е поставена диагнозата на момиченцето. Следват химиотерапия и поддържащо лечение. И така до началото на 2011 г., когато е установен рецидив. Трябва да бъде проведена тежка химиотерапия, чиято цел е да доведе до ремисия на заболяването, за да бъдат създадени условия за трансплантация на хемопоетични стволови клетки (ТХСК). Родителите подават искане до Фонда за лечение на деца и получават отказ. Мотивът на фонда е, че има съвместим фамилен донор за стволовите клетки, което намалявало трансплантационния риск и следователно процедурата можело да се извърши в България. Отказът за лечение на детето им в чужбина съсипва родителите, но истински удар им нанася информацията, че по същото време друго момиче със същото заболяване е изпратено за тази процедура зад граница за сметка на държавата.

Разликата е, че Габриела има сестра на 9 години, с която е съвместима и може да ѝ бъде донор, а другото дете няма. Обяснението за различното отношение към двете деца е, че когато се извършва трансплантация от ненапълно съвместим нефамилен донор това трябва да стане в чужбина, заради по-големите възможности на реномираните чуждестранни клиники да се справят с евентуалните усложнения и странични ефекти.

Комисията за защита от дискриминация обаче установява, изисквайки становище от експерт, че при трансплантация от напълно съвместим фамилен донор могат да възникнат същите усложнения и странични ефекти, както и при такава от нефамилен донор. Различна е единствено процентната вероятност за възникването им. Освен това, заради потискането на имунната система на реципиента, всякакви други инфекции на практика биха били застрашаващи за здравето и живота му без значение на вида на донора. Пред комисията двама български специалисти са обяснили, че реномираните европейски клиники разполагат с по-големи възможности за справяне, както с предвидимите, така и с непредвидимите усложнения и странични ефекти, които биха могли да възникнат във връзка с ТХСК.

Затова Комисията за защита от дискриминация си поставя въпроса: "Обективно оправдано ли е едно дете да бъде лекувано в медицинско заведение, което, независимо от високата компетентност на работещите в него специалисти, разполага с по-малки възможности за справяне с усложненията и страничните ефекти, само защото в неговия случай съществува по-малък риск от възникване на определени животозастрашаващи усложнения и странични ефекти, а друго дете да се лекува в заведение, което разполага с по-големи възможности за преодоляването на същите усложнения и странични ефекти, само защото в неговия случай съществува по-висока вероятност от тяхното възникване?"

И отговорът ѝ е категоричен – не. Затова КЗД постановява, че е налице дискриминация спрямо малката Габриела. Впрочем накрая момиченцето заминава за Италия със средства на дарители, но вече е твърде късно.

Според КЗД до дискриминацията на детето се е стигнало не само заради отказа на фонда то да се лекува в чужбина. Предпоставка за нея е и бездействието на Министерството на здравеопазването. Ведомството, според комисията, е трябвало да създаде такива условия, които да гарантират, че по възможно най-ефикасен начин специалистите могат да се борят с усложненията и страничните ефекти, свързани с лечението на онкохематологичните заболявания. Постигането на тези условия е поставено като основна цел в Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 – 2013 г. на Министерския съвет. Тя обаче не е изпълнена.

Решението на КЗД, че Габриела е била дискриминирана, вече е влязло в сила. И родителите ѝ завеждат дело за обезщетение за вреди по чл. 71, ал1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация срещу Министерството на здравеопазването и Фонда за лечение на деца. То тече по правилата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Делото е на доклад на съдия Александър Митрев от Пловдивския административен съд. В решението си, с което признава иска на родителите и осъжда фонда и министерството солидарно да им платят обезщетение от 100 000 лв., той се опира на влезлия в сила акт на КЗД.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив Костова е, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

"Дори да се приеме, че решението на КЗД е установило дискриминационно третиране спрямо Габриела, а не спрямо нейните родители, резултатът от неравното третиране пряко рефлектира върху правната сфера на ищците. Те са се почувствали дискриминирани именно поради дискриминационното отнасяне, осъществено спрямо детето им", обяснява съдия Митрев. А в решението си коментира твърдението на министерството и фонда за недопустимост на иска така: "Тезата на ответниците, че искът е недопустим, поради обстоятелството, че дискриминационното отношение било налице само спрямо починалото дето, без това да рефлектира спрямо родителите му, е несъстоятелна до степен, граничеща с цинизма. Още по-грубо и абсурдно е изложеното в защитната теза на ответниците твърдение, че доказателства за евентуални настъпили неимуществени вреди за родителите не били събрани или ако били събрани такива, то те се отнасяли единствено за бащата на детето, но липсвали доказателства за преживени страдания за майката на Габриела. Настоящият състав счита за излишен по-нататъшния коментар на подобни аргументи".

Съдът установява, че е налице неправомерно бездействие от страна на министерството да изпълни задълженията си по Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки. И заключава, че ако в България са били създадени условия да се извършва най-качествено, според възможностите на страната, лечение на хората с онкохематологични заболявания, ако е бил подсигурен необходимият брой донори на костен мозък и е било натрупано достатъчно количество на генетичен материал в обществена банка за стволови клетки и пъпна връв, е нямало да се наложи Габриела и родителите ѝ да търсят финансиране от държавата за лечение в чужбина.

"Макар да са налице отделни деяния на всеки от ответниците, осъществени съответно чрез бездействие, от страна на министерството, и чрез издаване на отказ, от страна на фонда, то те причиняват общ вредоносен резултат, а именно - значително затрудняване и забавяне на необходимото лечение на Габриела. На практика, Габриела е лишена от възможност да получи, както в рамките на България, така и в чужбина, своевременно и адекватно лечение",заявява съдия Митрев.

Съдът констатира, че родителите на момиченцето са станали преки свидетели на невъзможността дъщеря им да получи адекватно и своевременно лечение, вследствие на отказа на фонда. "Родителите е трябвало да понесат болката и страданието на дъщеря си за периода, в рамките на който поради постановения отказ на практика се е стигнало до забавяне на лечението на Габриела, както и да се справят с чувството за вина и безсилие да осигурят своевременно лечение на дъщеря си, като тези страдания продължават и към момента и едва ли ще бъдат заличени до края на живота им", пише в решението.

"Липсата на осигурени условия за провеждане на адекватно и достъпно лечение в страната както и факта, че е ненужно забавено своевременното, животоспасяващо лечение в чужбина са довели родителите до страдание, болка, стрес и чувство на безсилие и вина", заключава съдия Митрев.

Решението му може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.