БХК заведе в Страсбург ново дело за дете с увреждания, загинало в институция

Българският хелзинкски комитет (БХК) заведе в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) четвърто, поредно дело за дете, загинало в „дом“ вследствие системно занемаряване, довело го до болестно недохранване. Когато умира през 2005 г. на 11 г., Ралица тежи едва 8 кг. Официалната причина за смъртта е „сърдечно-съдова недостатъчност“.

Два дни преди смъртта детето е със забавени и приглушени сърдечни тонове и постепенно изпада в „терминално състояние“, но нито персоналът на дома, нито личният му лекар го отвеждат в болница. Не назначават и лечение. През 2015 г., след пореден сигнал на БХК, 10 години след смъртта ѝ и 5 години след започване на досъдебното производство, Апелативна прокуратура – София се произнася, че „има доказателства, че [личният лекар] е съпричастен към смъртта на Ралица, изпълнявайки немарливо задълженията си като лекар“, но давността за преследването му вече е изтекла. БХК ще защитава Ралица в съда в Страсбург от свое име, като твърди, че са нарушени правата ѝ на живот – Член 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ); на свобода от нечовешко и унизително отнасяне – Член 3 от ЕКПЧ; на свобода от дискриминация – Член 14 от ЕКПЧ; и на ефективно вътрешноправно средство за защита – Член 13 от ЕКПЧ. „Българската прокуратура не проумя, че децата с увреждания, лишени от общество, са хора на равна нога с прокурорите в тоги. Тя продължава да държи тези деца в анти-пространство извън закрилата на наказателното право“, заяви адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на БХК.

По искане на БХК през 2008 г. Върховната касационна прокуратура назначава проверки във всички „домове“ в страната. Установени са тежки дефицити в грижата за деца и младежи в проверените институции, редица телесни повреди и 75 смъртни случая за 8 години. Никоя прокуратура обаче не образува досъдебно производство във връзка с тези данни. Затова през 2009 г. БХК завежда дело от свое име срещу прокуратурата по Закона за защита от дискриминация. То е прекратено, след като тогавашният Главен прокурор, Борис Велчев, се съгласява прокуратурата да извърши нови проверки във всички „домове“ заедно с БХК и да даде достъп на БХК до всички преписки, за да защитава правата на децата. Образувани са 240 досъдебни производства, по които БХК следи и атакува прокурорските актове. Към момента, въпреки правните действия на БХК, продължаващи и до днес, почти всички те са прекратени. Не е внесено нито едно обвинение в съда. През 2013 г. след смяната на Главния прокурор, настоящият – Сотир Цацаров, прекратява достъпа на БХК до образуваните производства. По този начин е преградена възможността за контрол от страна на правозащитни юристи по дела с подобна обществена значимост, при които жертвите не могат да се защитават сами, и които нямат близки, които се интересуват от тях. Разследването на смъртта на Ралица не е по-различно – то също завършва без обвинителен акт. Според Окръжна прокуратура – Благоевград, Ралица била просто с „по-ниска преживяемост“. Предишни две подобни жалби на БХК срещу България – за Анета и Николина от дома в Стража, вече бяха комуникирани на българското правителство от ЕСПЧ и бяха разменени становища. По тях се очаква решение. Анета умира на 15 г. през 2006 г. от перфорация на стомаха, като в болницата изваждат от нея 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренови гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 см при операция, която не успява да я спаси. Николина умира на 19 г. от тежко недохранване.

Ралица е родена на 23.04.1993 г. с физически увреждания. На шестмесечна възраст ѝ е поставена диагноза „дълбока умствена изостаналост“. През 1996 г., когато е на 3 г., е настанена в Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в с. Петрово, област Благоевград, където прекарва остатъка от живота си. В дома Ралица е лишена от необходимата ѝ рехабилитация. В съдебно-медицинска експертиза във връзка със смъртта ѝ вещите лица установяват, че „детето […] следвало да бъде обгрижвано непрекъснато от реаниматор и педиатър“. Такава грижа никога не ѝ е предоставена. Прокуратурата образува досъдебно производство за смъртта ѝ чак през 2010 г. – 5 години след настъпването ѝ, само благодарение на продължителното застъпничество на БХК за институционализираните деца.