Откъс от 3. Интерпретации на свещени текстове от жени.
„Ислямски феминизъм“
През последните десетилетия в академичната литература, посветена на изследвания върху Близкия изток и Северна Африка, започна широко да се използва понятието „ислямски феминизъм“. С него се обозначава не идеологията на някаква конкретна женска организация, а наблюдаваната вече около столетие тенденция отделни мюсюлмански жени да преосмислят вълнуващи ги въпроси от ислямските нормативни текстове на Корана и хадисите, опитвайки се да оспорят монопола на мъжете върху интерпретацията на тези текстове.
Самото понятие „ислямски феминизъм“ е обект на бурен и незатихващ дебат . Според някои изследователи това е оксиморон, а според други – начин за обозначаване на един специфичен феномен, подкрепян от жени мюсюлманки, които търсят алтернативен път за постигане на своите искания за справедливост и равнопоставеност в обществото. Омайма Абу Бакр има съществен принос към дебата за ислямския феминизъм. Тя твърди, че, за да бъде смислено това понятие, то трябва да бъде използвано за обозначаване на онези жени, които критикуват ислямската традиция и едновременно с това предлагат алтернативи и решения, вдъхновени от ислямските ценности. За мюсюлманските феминистки този проект има за цел да създаде ислямски дискурс, проблематизиращ джендърното неравенство в контекста на ислямския светоглед. Той според тях гарантира „божествена справедливост, състрадание, егалитаризъм и освобождение от робството на подчинението на всеки друг с изключение на Бога“ . Тази защита на женските права е част и от защитата на исляма срещу изопачаването на идеите, заложени в неговата сърцевина.
Създава се един вид ново пространство вътре в ислямската традиция, където жените не са пасивни участници. Ислямските феминистки се опитват да докажат присъщия на тяхната религия егалитаризъм, аргументирайки чрез средствата на кораничната екзегеза как базови постановки за жените са били или изопачени, или неправилно интерпретирани от мъжкия религиозен елит посредством изработени след фиксирането на свещените текстове юридически норми за прилагане на шариата. Според тях мъжете богослови и факихи са конструирали система за социален контрол, с която прокарват строги граници, основани на половото разделение, които предопределят джендърната субординация в обществото и семейството, където водещ е мъжкият авторитет. От осемдесетте години на ХХ в. в арабския свят се появява и понятието „джендърни джахидистки“ , с което негативно се определяна дейността на ислямските феминистки. За тях обаче отстояването на правата на жените е препотвърждаване на автентичните идеи, низпослани в Корана и проповядвани от Мухаммад, чрез връщане към нормативните религиозни извори.
В исторически план са много малко мюсюлманките, които се опитват да тълкуват свещените текстове. По думите на Бутайна Шаабан, „жените са разглеждани като обект на правораздаването въз основа на шариата, а не като като правоведи“ . Дори единичните случаи на религиозни интерпретации от страна на жени са неглижирани и никога не е допускано техните възгледи да влияят върху ислямското законодателство. Съгласно ислямската традиция обаче първият човек, повярвал в посланието на пророка Мухаммад и приел исляма, е неговата съпруга Хадиджа бинт Хууайлид. Първата мюсюлманка, чиито възгледи се приемат за изключително авторитетни при кодифицирането на пророческата Сунна, е също съпруга на Мухаммад –А’иша. Тя е приемана от сподвижниците на Пророка като достоверен източник на религиозни норми и авторитет по въпроси, разглеждани от ислямската юриспруденция.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)