Българка изследва темата за забулването на изповядващите исляма жени в арабския свят

Откъс:

„Ислямът и забулването на жените в арабския свят“ е книга, насочена не само към тесни специалисти в областта на арабистиката и ислямознанието, но и към по-широка читателска аудитория, интересуваща се от историята, религията и културата на близкоизточните общества. Тя би могла да послужи на преподаватели и студенти от хуманитарните и социалните науки, които изучават различни въпроси от области като културология, социална антропология, етнография, история, политология, религиознание, теология, джендърни изследвания.

Излезе научният труд на д-р Галина Евстатиева „Ислямът и забулването на жените в арабския свят“ (ИК „Изток-Запад“). Въз основа на нормативните ислямски извори и традиция, както и върху примера на арабския свят, изследването анализира и концептуализира основополагащите ислямски доктринални принципи, регламентиращи забулването на жените.

Заедно с предложения анализ на ключови класически постановки авторката се спира върху настъпилите през последното столетие трансформации в характера на забулването – не само като социална практика, богословска и идеологическа аргументация, но и като теоретическо осмисляне и съперничещи си интелектуални позиции.

Д-р Галина Евстатиева е завършила арабистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е главен асистент по арабска култура в катедра „Арабистика и семитология“ при Софийския университет. Преподава различни дисциплини, свързани с изучаването на обществото, културата и изкуството на арабския свят. Водила е лекционния курс „Ислямско изкуство“ в Националната художествена академия, София. Автор е на монографията „Арабското стихознание“ (2011). Член е на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите (Union Européenne d’Arabisants et Islamisants – UEAI). Провеждала е изследователска работа и е участвала в различни международни академични форуми в Ливан, Египет, Турция, Гърция, Унгария, Испания, Германия, Холандия, Италия и САЩ.

Забулването е разгледано в исторически, културен и ислямски религиозен контекст, като е направен и филологически анализ на някои ключови понятия. Авторката застъпва тезата, че ислямското було в съвременната епоха носи множество смислови значения и в своя анализ взема предвид религиозните смисли, културните кодове, общественополитическите промени и не на последно място – полифонията от начините на възприемането му от самите жени.

Откъс от 3. Интерпретации на свещени текстове от жени.
„Ислямски феминизъм“

През последните десетилетия в академичната литература, посветена на изследвания върху Близкия изток и Северна Африка, започна широко да се използва понятието „ислямски феминизъм“. С него се обозначава не идеологията на някаква конкретна женска организация, а наблюдаваната вече около столетие тенденция отделни мюсюлмански жени да преосмислят вълнуващи ги въпроси от ислямските нормативни текстове на Корана и хадисите, опитвайки се да оспорят монопола на мъжете върху интерпретацията на тези текстове.
Самото понятие „ислямски феминизъм“ е обект на бурен и незатихващ дебат . Според някои изследователи това е оксиморон, а според други – начин за обозначаване на един специфичен феномен, подкрепян от жени мюсюлманки, които търсят алтернативен път за постигане на своите искания за справедливост и равнопоставеност в обществото. Омайма Абу Бакр има съществен принос към дебата за ислямския феминизъм. Тя твърди, че, за да бъде смислено това понятие, то трябва да бъде използвано за обозначаване на онези жени, които критикуват ислямската традиция и едновременно с това предлагат алтернативи и решения, вдъхновени от ислямските ценности. За мюсюлманските феминистки този проект има за цел да създаде ислямски дискурс, проблематизиращ джендърното неравенство в контекста на ислямския светоглед. Той според тях гарантира „божествена справедливост, състрадание, егалитаризъм и освобождение от робството на подчинението на всеки друг с изключение на Бога“ . Тази защита на женските права е част и от защитата на исляма срещу изопачаването на идеите, заложени в неговата сърцевина.
Създава се един вид ново пространство вътре в ислямската традиция, където жените не са пасивни участници. Ислямските феминистки се опитват да докажат присъщия на тяхната религия егалитаризъм, аргументирайки чрез средствата на кораничната екзегеза как базови постановки за жените са били или изопачени, или неправилно интерпретирани от мъжкия религиозен елит посредством изработени след фиксирането на свещените текстове юридически норми за прилагане на шариата. Според тях мъжете богослови и факихи са конструирали система за социален контрол, с която прокарват строги граници, основани на половото разделение, които предопределят джендърната субординация в обществото и семейството, където водещ е мъжкият авторитет. От осемдесетте години на ХХ в. в арабския свят се появява и понятието „джендърни джахидистки“ , с което негативно се определяна дейността на ислямските феминистки. За тях обаче отстояването на правата на жените е препотвърждаване на автентичните идеи, низпослани в Корана и проповядвани от Мухаммад, чрез връщане към нормативните религиозни извори.
В исторически план са много малко мюсюлманките, които се опитват да тълкуват свещените текстове. По думите на Бутайна Шаабан, „жените са разглеждани като обект на правораздаването въз основа на шариата, а не като като правоведи“ . Дори единичните случаи на религиозни интерпретации от страна на жени са неглижирани и никога не е допускано техните възгледи да влияят върху ислямското законодателство. Съгласно ислямската традиция обаче първият човек, повярвал в посланието на пророка Мухаммад и приел исляма, е неговата съпруга Хадиджа бинт Хууайлид. Първата мюсюлманка, чиито възгледи се приемат за изключително авторитетни при кодифицирането на пророческата Сунна, е също съпруга на Мухаммад –А’иша. Тя е приемана от сподвижниците на Пророка като достоверен източник на религиозни норми и авторитет по въпроси, разглеждани от ислямската юриспруденция.