Вчера сбирките на Националния исторически музей се обогатиха с намерено наскоро в района на град Монтана накитно съкровище от втората половина на ХVII век. Ако се съди по вида на укритите предмети – една диадема, два прочелника, чифт наушници, елементи от връзките между краищата на прочелниците и наушниците, чифт обeци, два пръстена – всичките изработени от сребро, съкровището е било вероятно „семейно богатство“.
Краят на разцвета на Чипровци и на района му настъпил през октомври 1688 г., когато войските на софийския беглербей Еген паша окончателно потушили, вдигнатото от местните католици въстание. Оцелелите от погрома били принудени да емигрират във Влашко, водени от архиепископа си Петър Кнежевич.
Преди да бъде закопано, то е било увито в кожена кесия, от която са били открити разложили се в земята късове. С голяма вероятност, съкровището е било укрито през размирните дни на септември и октомври 1688 г., когато стотици жители на цветущите до това време селища – Чипровци, Копиловци, Клисура и Железна, вдигат въстание срещу османската власт.
Предметите, от които се състои съкровището, са били изработени най-вероятно в някое от многобройните ателиета, разнесли славата в Източна и в Централна Европа на чипровските майстори-златари. За изработката на основните предмети са били използвани сложните техники на филиграна и гранулацията. На места по някои от предметите се виждат следи от листова позлата и оцветена в зелено стъкловидна маса (емайл).
Развитието на златарския занаят в Чипровско се основавало на разработката на местните сребърно-рудни находища (среброносен галенит и сребърен тетраедрит), експлоатирани активно през XVI и XVII век. Всъщност, тези находища били причината за възникването на местните селища, които през втората половина на XV век станали притегателни центрове за пъстрото и разнообразно по етническия и верския си състав население. В отделни махали съжителствали католици и православни, славянизирани потомци на дошли на Балканите през средновековието немски („саксонски“) рудари, българи, албанци, потомци на преминалите в лоното или на католическата или на православната църква павликяни. Това население се радвало на относителна свобода – имало собствено общинско управление, а османските власти били представени едва от неколцина мюсюлмани, установени в градеца Чипровци. Поради тази относителна независимост на местното население, през XVII век градът се оформил и като център и на францисканската католическа пропаганда в България. В местния католически манастир „Св. Мария“ била и резиденцията на католическите архиепископи, между които особено се откроявала фигурата на чипровчанина Петър Богдан (Деодат) Бакшев.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)