„Когато видеше пушка, започваше да вика: „Аллах е велик“, да играе на войник и да се прави на джихадист, но ние го отдалечихме от тази среда, той започна да гледа детски филми и да играе като нормално дете“, разказва приемната майка на Абдул. Сирийското общество е силно консервативно и нейното решение да се грижи за детето на джихадист предизвиква полярни реакции в квартала. Въпреки обществената нагласа тя приема малкото момче в дома си и твърди, че грижата за него не е саможертва, а човешки дълг. „В началото питаше къде са родителите му, но постепенно започна да забравя за преживяната травма. Аз никога не съм му казвала да забрави майка си. Аз съм му леля, но не майка.“
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)