С 27 кг злато и плик с диаманти избягаха обирджиите от ЦУМ

Иран и цената на конфликта

С 27 кг злато и плик с диаманти избягаха обирджиите от ЦУМ | Новини.бг

От 2002 до март 2003 г. фирмата внася на няколко пъти златна бижутерия и брилянти от Турция и Италия. Част от тях веднага са продадени на търговци у нас.

Два дни преди обира - на 29 март 2003 г., в магазина пристига мъж в полицейска униформа, придружен от цивилен. Пред 25-годишната студентка Нигяр Иса, която приема клиентите, двамата се представят за служители от Икономическа полиция. Казват, че са дошли да проверят дали се продава немаркирана стока.

Тъй като документите и част от стоката са заключени в метални каси в офиса, полицаите менте се разбират с момичето да подготви всичко за “проверка” в началото на следващата седмица. Иса казва за посещението на двама от собствениците Агоп Авшарян и Андрей Андреев.

По това време единият е във Варна, а другият - в Истанбул. Разбират се единият да се върне, за да подготви всички документи за вноса на златото. На 31 март 2003 г. Авшарян и съпругата му излизат от магазина към 12 ч, като са подготвили всички документи за проверката.
30-ина минути по-късно фалшивите полицаи решават да действат. Те са подготвени за всякакви изненади. Николай Видолов отново облича полицейска униформа, на която дори има фалшиви нашивки с две звезди на раменете. Носи служебна карта менте и пистолет с кяфяво-черна дръжка. Мирчев носи сак и ролки с лейкопласт.

Двамата изключват мобилните си телефони, но дори така клетката на мобилния оператор засича категорично местонахождението им.

Със строги изражения на лицата престъпниците влизат през входа на ЦУМ откъм градинката на Централна баня и джамията. Качват се на 3-тия етаж и се отправят с бавни, но уверени крачки към масивната дървена врата на златарското ателие. Секунди след това звънят само веднъж, но достатъчно настоятелно.

Отвътре продавачката Нигяр, която съвместява работата със следване в Техническия университет в София, поглежда през шпионката, разпознава двамата “полицаи” и без притеснение им отваря. С влизането Видолов и Мирчев започват да оглеждат бижутата, които са приготвени за тях в търговската част. После тримата тръгват към офиса в дъното. Иса подава счетоводната и митническата документация, но иска полицаите да се легитимират.

Видолов вади карта с негова снимка, издадена от Асоциация на бивши и настоящи служители на МВР, които работят срещу организираната престъпност. През това време Мирчев напада Нигяр в гръб. Хваща я за гърлото и й запушва устата.
Съучастникът му й връзва ръцете и й залепя устата с част от лейкопласта, за да не вика. Нападателите слагат Нигяр Иса да седне на стол с облегалки и я връзват за него отново с тиксото.

Обръщат стола така, че младата жена да е с гръб към тях, и почват да изсипват таблите с ценностите в сака си. Иса дори вижда как единият нападател прибира малка торбичка с шлифовани диаманти от бюрото в офиса на магазина.

В този момент неочаквано на вратата на магазина се звъни. Обирджиите замръзват, но след минута мълчание опасността отминава. Секунди преди да си тръгнат необезпокоявани с 30 килограма златни бижута и диаманти, единият бандит сипва вода върху ръцете на Нигяр, а другият й казва: “Обирът е по поръчка!” После се изпаряват.

Вързана, продавачката се опитва да стигне до вратата, придвижвайки се бавно със стола. Накрая младото момиче успява да достигне входа, натиска с брадичка дръжката на вратата и тя се отваря. Наблизо няма никого. За да привлече вниманието, Нигяр почва да тропа с крака.

Охраната чува шума и пристига. Изходите на ЦУМ са затворени светкавично. В това време обаче единият от бандитите вече се е слял с тълпата, а другият се вози в колата на приятел към кв. “Надежда”.

С пристигането си полицаите освобождават Иса и старателно прибират в пликове лентите лейкопласт, с които била овързана. По-късно те се оказват едно от ключовите доказателства по делото, защото именно от този лейкопласт експерти от НИКК извличат ДНК на двамата бандити.