ГЕРБ продължава да стои монолитно в политическия живот на страната и, въпреки сътресенията в останалите партии, е далеч от процеси на разцепление и радикални трансформации, коментира Нено Димов от Института за дясна политика в рамките на месечния доклад на Института.
Анализаторите от Института смятат, че, ако се приеме, че от началото на мандата на сегашното управление балансьорският подход на премиера може да бъде определен като Борисов 2, от началото на март т.г. може да се говори за Борисов 3 - трансформиране на управленския подход от баланс към персонализирано национално лидерство и утвърждаване на политическия модел с една доминираща партия. Според тях при утвърждаване на тенденцията, в която ГЕРБ се оказва доминираща партия с дясно консервативен профил, ролята на балансьор става излишна и дори опасна. Затова пред премиера и ГЕРБ има две възможности - едната да приемат курс към предсрочни избори, а другата - да преформатират управлението си в рамките на настоящия парламент и да заменят концепцията за баланс между различните политически сили с концепция за осъществяване на национално лидерство. По-вероятното решение е вторият вариант, смятат от Института.
От Института прогнозират, че напрежението в БСП ще расте с наближаването на конгреса на партията. Най-важните въпроси пред БСП са кой от кандидатите ще бъде избран за лидер и как ще протече самият избор, а от отговорите зависи дали партията ще се разцепи след конгреса. До голяма степен изборът на лидер ще предреши кандидатпрезидентската номинация, смятат анализаторите. Те констатират, че ДПС преживява най-тежката криза от момента на своето създаване.
След председателството на Лютви Местан партията се намира в политическа изолация както по отношение на управляващото мнозинство, така и на опозицията в лицето на БСП, коментират от Института. Според тях конфликтът на ръководството на ДПС с официалните власти в Турция би могъл да нанесе сериозни електорални щети, но в същото време - да направи от ДПС сравнително приемлив коалиционен партньор след следващите парламентарни избори. От профила на новия лидер до голяма степен ще зависят и възможностите на формацията да преодолее кризата. Има две тенденции - към избор на лидер с европейска легитимност, а втората - с вътрешнопаритйна легитимност, коментират от Института.
Според анализа, имайки предвид категоричната победа на ГЕРБ на местните избори и съхраняването на добрата вътрешнопартийна кондиция, партията се очертава като предизвестен победител на президентския вот. В тази ситуация на безалтернативност най-големият риск пред ГЕРБ не идва от парламентарните партии, а от евентуална поява на нов алтернативен играч, който да постави премиера Борисов в неизгодната роля на крепител на политическото статукво, отбелязва Димов.
Те посочват, че на този фон президентските избори се очертават като символни за новия курс на Борисов - ако иска да утвърди позицията си на доминираща сила в политическия живот на страната, ГЕРБ би трябвало да издигне своя самостоятелна президентска кандидатура. Анализаторите виждат все по-ясни контури на разцеплението в РБ от началото на т.г. Според тях има две тенденции - първата се персонализира от Радан Кънев, а втората от тандема Кунева- Вълчев.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)