Големи собственици продават ниви, пазарът се охлажда

Доходността от земеделската земя вече падна под 2%. Така липсва и спекулативният мотив за покупка, защото инвестицията няма да носи предишната възвръщаемост от вложението.

Появили се буболечки на много ранен етап и се налагало допълнително пръскане, което оскъпявало производството. Налагало се и подхранване на почвата с още едно торене.

Пазарът на земеделска земя у нас започва да се охлажда след поредицата от години с ръст. Експертите са единодушни, че цените са достигнали своя таван, и ако в бъдеще нарастват, ще е съвсем минимално и в конкретни землища, обобщава в днешния си брой в. „24 часа”.

"В предишни години плащанията по "Натура" ни ги превеждаха още ноември, а сега чак в края на февруари, това доведе до сериозни проблеми", коментира арендаторът Бахтияр Мехмед. Неговата фирма "Стемагро" обработва 7000 дка в Разградско. Заради малкото сняг в региона, и то за кратко време, посевите не били в добро състояние.

"Противно на всякаква логика, но повишаването на цените на земята стана най-вече заради фермерите и лютата конкуренция, ритайки се помежду си", каза Върбанов. Така се стигнало до сегашното положение една инвестиция в земя да се връща 20-30 години, което я правело неоправдана. Според него 2016 г. ще е интересна година, в която дори може да има и намаление на цените на земята. И Върбанов даде за пример поведението на фондовете, които се прегрупират и освобождават от част от земите си. Ситуацията около земеделските производители обаче далеч не е розова. Те са притиснати от ниски изкупни цени, слаба реколта на места и забавени субсидии.

Друг фактор, който влияе на пазара на земеделска земя е силната раздробеност на парцелите и огромният брой собственици, които не се интересуват кой и дали им обработва нивите. Средният размер на парцелите в България е едва 5,5 дка. Малките площи се обработват трудно, а на места остават и необработваеми. Затова от тях не може да се очаква печалба, а цените им ще останат ниски. Единствено символичните лихви по депозитите са стимул за хора със значителни спестявания, но без познания за пазара, да инвестират в земя. Това правят лекари, адвокати, компютърни специалисти и др., които разчитат, че цената на нивите ще продължи да расте. Но това е опасно, защото балонът само се надува и като гръмне е много възможно дори някои да излязат на загуба от вложенията си в земи. Обикновено масовото навлизане на хора без опит, знания и умения на даден пазар, докато още е във възходящ цикъл, е сигурен признак за надут балон, който скоро ще се пръсне.

Затова имало и логично обяснение - за трета година цените на зърното се понижават. Освен това голяма част от последната реколта стои по складовете, трупат се разходи, а цените са колкото и при жътвата. Фючърсите или продажбите на зелено също се сключвали на по-ниски нива, което предполага и ниски цени при новата кампания.

Проблем било и, че вече препарати и торове не се предлагали на разсрочено плащане. Според данните на земеделското министерство към 24 февруари средната цена на хлебната пшеница е 282 лв./т. Това е с 14% по-евтино, отколкото по същото време на миналата година. Всеки фермер гледа да увеличава земята си, но при намалените приходи няма как да стане, каза още Бахтияр Мехмед. И допълни, че вече действа на принципа "надеждата крепи човека" с очакване за по-добри времена за земеделците. И при нас се забелязва охлаждане на пазара, цените на земеделската земя в региона се задържат, заяви и Божидар Митов, шеф на "Агроелит" - Търговище. Той е един от най-големите арендатори на земеделска земя у нас.

Сигнал, че цените са достигнали своя таван, е и фактът, че крупните собственици на земя като "Агрион" които досега основно фокусираха стратегията си към покупка, започнаха да продават. В стратегията на публичната компания Адванс Терафонд АДСИЦ също по-голямата част от приходите са от продажба на земеделска земя. Само от начало на годната на пазара са излезли парцели за над 50 000 дка, коментираха източници в бранша. Това допълнително се отразява на цените. "Дали ще го наречем охлаждане или ослушване, но да, в момента се наблюдава едно изчакване", коментира шефът на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов.