БХК съди прокуратурата след отказан достъп до обществена информация

Дейността на всички държавни органи, включително и на прокуратурата, трябва да се характеризира от прозрачност и откритост, защото тази дейност се извършва именно в интерес на гражданите и обществото като цяло.

И в двата случая БХК не иска достъп до материали по досъдебните производства, както се твърди в отказите на СГП И ВКП, а информация дали такива са образувани.

Отказването е необосновано и в противоречие със закона, тъй като прокуратурата не излага валидни доводи за отказа от предоставяне на исканата информация.

В началото на годината Български хелзинкски комитет (БХК) поиска от главния прокурор Сотир Цацаров и от градския прокурор Христо Динев да предоставят информация по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ).

Исканите данни касаят смъртни случаи от март и април 2015 г. на лица, за които се твърди в медиите, че са били жертва на побой от служители на реда, както и за случай на починал човек пред зала на Софийския окръжен съд през ноември същата година след престой в следствения арест. Искането на БХК е да научи дали по тези случаи се извършва разследване, както и дали вече има привлечени обвиняеми.

През минали години БХК е получавала от прокуратурата подобна по обхват информация с идентични въпроси. Също така прокуратурата редовно сама публикува такъв тип данни на уебсайта си и разпространява като прессъобщения по избрани от нея дела. „Тревожното в отказите на върховна и на градска прокуратура е, че те идват непосредствено след измененията в ЗДОИ от януари 2016 г., които именно целят да направят дейността на държавните органи и институции още по-прозрачна и лесно достъпна за гражданите. Тези откази идват и след като прокуратурата спря да публикува на уебсайта си годишните доклади за дейността си.

Софийска градска прокуратура (СГП) и Върховна касационна прокуратура (ВКП) отказват да предоставят поисканата информация, въпреки че тя отговаря на дефиницията за „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ – свързана е с обществения живот на Република България и дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на институциите.

Така гражданите нямат свободен достъп до тях.“, коментира адв. Адела Качаунова от БХК, представляваща организацията и по двете жалби. „Това навежда на съмнения за системно укриване на информация от гражданите, което е в разрез със закона“, допълни още тя. За обществото е от огромно значение да разбере какви действия са предприети от прокуратурата за изясняване на причините, довели до тези смъртни случаи. Позицията на БХК е, че този тип информация не може да остава скрита за обществеността, тъй като представлява основна част от дейността на прокуратурата. От години БХК следи за свръхупотребата на сила от страна на полицейските органи, тъй като това представлява системен проблем за България, за което държавата е осъждана нееднократно от Европейския съд по правата на човека.