"Алфа рисърч": Общественото внимание е фокусирано върху "голямата корупция"

Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева е сред малкото, които успяват да запазят положителен личен рейтинг /43 на сто одобрение срещу 21 на сто неодобрение/.

За първи път след тоталния срив на доверието към БНБ в резултат от аферата "КТБ", положителните оценки за националната банка бележат лек ръст, но все още остават два пъти по-ниски от отрицателните /16 на сто срещу 32 процента.

Президентът Росен Плевнелиев губи 3 пункта, но в началото на март продължава да се ползва с едни от най-високите нива на одобрение сред институциите - 25 на сто, срещу 37 процента неодобрение.

При отсъствието на непосредствена предизборна ситуация и на видима алтернатива, електоралната картина, с някои леки промени, остава в обичайните за последните месеци стойности, показва проучването.

Тенденция на спад е налице, макар и по-слабо изразена, както при излезлия в опозиция Р. Кънев /от 11,8 на сто на 10,6 процента/, така и при лидерите на подкрепящите кабинета партии.

Преместване на фокуса на общественото внимание върху корупцията по високите етажи на властта е една от тенденциите, регистрирана в изследване на "Алфа рисърч".

Бойко Борисов, Кристалина Георгиева и трима членове на кабината - Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Ивайло Калфин са политиците с най-високо одобрение - както като цяло, така и в рамките на управляващото мнозинство. Поредица от напрежения обаче в управляващата коалиция след оставките на министъра на правосъдието Христо Иванов и на министъра на образованието Тодор Танев и появилите се неясноти за бъдещото на кабинета, водят до спад в персоналната подкрепа за всички лидери на участващите в правителството партии - Бойко Борисов с 5 на сто - от 38 на 33 процента; Меглена Кунева - с 3 процента - от 15,5 на сто на 12,5 на сто, Божидар Лукарски - от 8,5 на 6,3 на сто, Николай Ненчев - от 8,1 на сто на 7 процента.

В обществото съществува висока степен на очакване /66 на сто/ самите магистрати да поведат битката срещу корупцията. След години наред трупан скептицизъм към възможностите за промени в съдебната система и закотвено към дъното доверие в правораздавателните институции за първи път се появяват признаци, че ако започне промяна отвътре, хората са склонни да я подкрепят.

ГЕРБ губи 3 процента в сравнение с ноември, но запазва първо място /21,3 на сто/. С 10,4 на сто БСП поддържа двойната дистанция от него. Интересна е ситуацията при ДПС, което макар и обичайно да стои по-ниско в проучванията, отколкото в реалния вот, дори и на тази база, отбелязва спад от 6,8 на сто на 4,9 процента. Отливът съответства на разколебаността на традиционния му електорат след появилите се съобщения за забрана на Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат в Турция.

Два са основните адресати, които общественото мнение държи отговорни за липсата на резултати в борбата срещу корупцията - висшата магистратура и прокуратура и управляващите. 62,2 процента от българите смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Затова и всяка смела публична постъпка на хора от системата срещу двойния морал се посреща с одобрение.

Доскоро консолидирани в подкрепата си за кабинета, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ /43 на сто положителни, 40 процента неутрални и 17 на сто отрицателни оценки/. Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30 на сто одобрение срещу 26 на сто неодобрение и 44 процента неутрално отношение, а сред тези на ПФ и АБВ критичните оценки достигат до 60 процента, при доверие ненадхвърлящо 15 на сто.

Критично ниско продължава да е доверието в институциите на съдебната власт: прокуратура - 6 на сто, срещу 65 процента недоверие; съд - 8 процента, срещу 63 на сто недоверие. Главният прокурор Сотир Цацаров запазва 11 на сто одобрение, но отрицателните оценки нарастват до 49 процента.

Лидерът на БСП Михаил Миков запазва позицията си почти без промяна - 14 на сто. Друга фигура, идваща от левите среди, Татяна Дончева, събира високо лично одобрение /21,1 на сто/, далеч надхвърлящо електоралния потенциал на нейната партия "Движение 21".
На дъното на класацията на общественото доверие са В. Сидеров, А. Доган /по 4,5 процента/ и Л. Местан - 2,8 на сто. Поне към момента нито един от лидерите с амбициите да бъдат политически представители на турците в България не печели категорична подкрепа сред тях.

Нагласите, регистрирани от проучването, са вероятно последните в относително "спокойните води" преди позиционирането на политическите играчи за президентските избори. Активността на премиера и правителството по спирането на обществените поръчки са първи сигнали за противодействие на нарасналата критичност на обществените нагласи. Същевременно, напреженията в обществото, както и неяснотите от потенциален ръст на евроскептицизма, правят обществената среда динамична и я превръщат в благоприятна почва за тестването на различни политически проекти. В това отношение президентските избори няма да бъдат просто препотвърждаване силата на определена партия, както беше през 2011 г., а сблъсък на заявки за един следващ политически цикъл, който няма предизвестен победител, коментират социолозите.

Най-отчетлива е обществената критика към секторите, свързани с икономика, финанси, правосъдие и вътрешен ред. Липсата на видимо подобрение в традиционни икономически отрасли, придружено с увеличаване на данъчната тежест, увеличава неодобрението към министрите на икономиката Божидар Лукарски, на финансите Владислав Горанов, на енергетиката Теменужка Петкова, на туризма Николина Ангелкова. Блокирането на реформата в МВР и съдебната система поставя министрите на вътрешните работи - Румяна Бъчварова, и на правосъдието - Екатерина Захариева, сред най-критикуваните членове на кабинета.

Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и на личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета. Одобрението за Бойко Борисов спада от 38 на сто до 33 процента, а неодобрението нараства от 30 на сто до 35 процента.

От средата на 90-те години, изследванията периодично нареждат корупцията сред топ проблемите на страната. През последните 6 месеца обаче в резултат от засилените дебати по промените в Конституцията, липсата на напредък по казуса "КТБ", съмненията за картел при горивата, излезлите на светло тъмни страни от зависимостите в съдебната власт, сравненията с Румъния, фокусът върху "голямата корупция" се превръща в основен прицел на общественото мнение, коментират от "Алфа рисърч". Според експертите той започва да определя и цялостното отношение към държавните институции, политическите сили, възприятието за причините за икономическата изостаналост на страната и ниския жизнен стандарт.

Периодично възобновяваните дебати по нетърпящи отлагане, но все неслучващи се реформи в редица сектори, са формирали у мнозинството /71 на сто/ убеждението, че вече не е възможно поддържане на икономическа и политическа стабилност без осъществяването на дълбоки реформи.

Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са Лиляна Павлова /32,6 на сто успешно срещу 7,6 на сто неуспешно/, Томислав Дончев /19,4 процента успешно, срещу 3,5 на сто неуспешно/ и Ивайло Калфин /23,8 на сто успешно срещу 8,4 процента неуспешно/.

Политическите процеси през последните месеци и продължаващата липса на дългосрочни обществени ориентири, оказват влияние върху доверието към институциите, повечето от които губят от и без друго крехката си обществена подкрепа, посочват социолозите.

Положителните оценки за дейността на парламента спадат под критичната граница от 10 на сто - 9 процента, срещу 55 на сто отрицателни. За разлика от правителството, Народното събрание не получава подкрепа дори от привържениците на партиите от управляващото мнозинство.

Преместване на фокуса на общественото внимание от икономиката и престъпността върху корупцията по високите етажи на властта е една от основните тенденции, регистрирани от регулярното национално представително проучване на агенцията "Алфа рисърч", направено в периода 18-25 февруари, и експресно национално проучване, реализирано между 28 февруари и 4 март. Анкетирани са общо 1723 пълнолетни граждани.

Реформаторският блок също бележи лек отлив /до 5,9 на сто/, но като цяло запазва устойчивост въпреки излизането на ДСБ в опозиция. При хипотетични избори Патриотичният фронт и АБВ биха запазили сегашното си представителство. "Атака" е "на ръба", както и "Движение 21".

С аналогично равнище на положителни оценки е и министърът на здравеопазването Петър Москов /17,1 на сто/, но вотът на недоверие и персоналните атаки срещу него генерират ръст в критиката към дейността му /24,5 на сто/. За разлика от професионалното съсловие, което остро се противопостави на предлаганите от Министерството на здравеопазването реформи, гражданите одобряват повечето от публично обсъжданите предложения за промени, и най-вече по-строгия контрол от НЗОК и пациентите.

Социолозите отчитат и още три тенденции - плавен спад в подкрепата за правителството, премиера и някои ключови министри, отразяваща усещането за липса на развитие в редица сфери, одобрение за спирането на големи обществени поръчки като стъпка за борба с разширяващия се периметър на корупцията, както и запазване на електоралното преимущество на ГЕРБ в условията на силна фрагментация в останалия политически спектър, пише БТА.

Според 58,6 на сто от анкетираните, въпреки напредъка в различни сфери, корупцията като цяло расте, правосъдие липсва, от което се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото. Едва 22,3 на сто смятат, че въпреки някои трудности, корупцията не пречи на успешното развитие на страната. Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, включително сред симпатизантите на управляващата коалиция.

Сред силовите органи - армия, полиция, МВР - армията остава един от малкото с положителен баланс. 28 на сто от българските граждани имат положително отношение към нея, срещу 24 процента отрицателно и 48 на сто - неутрално. Одобрението за МВР и полицията е в границите на 18 процента.

Същевременно горчивият опит на хората от безславния край на редица добри намерения ги прави доста по-предпазливи в оценките им за радикалността и дългосрочния ефект от тези действия. 41,3 процента са на мнение, че спирането на поръчките показва политическата воля на правителството за решителна борба с корупцията. 55,8 на сто обаче са на обратното мнение. Накъде ще се придвижат обществените нагласи през следващите месеци до голяма степен ще зависи от очакваните резултатите от правителствената акция.

Същевременно, актуалният около местните избори и излязъл отново на сцената след отстраняването на Местан въпрос - възможно ли е пряко или непряко ДПС да влезе в една нова правителствена формула - среща сериозно обществено неодобрение. 35 на сто са на мнение, че нищо не се е променило в тази партия, 19 процента я виждат като по-приемлива за коалиране, но 43 на сто смятат, че от случилото се ДПС изглежда още по-ненадежден партньор.

Същите признаци на подкрепа за действия "отвътре" се наблюдават и по отношение на инициативата на Борисов за спиране на обществени поръчки поради съмнения за корупционна свързаност с Делян Пеевски, или други гарантирано печеливши участници в публични търгове. 63,4 на сто от анкетираните в експресното проучване на "Алфа рисърч" оценяват положително действията на премиера. Какъвто и да е бил мотивът за тях, първите реакции показват недвусмислено, че проблемът "корупция" е толкова невралгичен за обществото, че то е готово да подкрепи всяка стъпка за борба с нея.

Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция връщат доверието към правителството до стойности отпреди половин година, показва проучването. Положителните оценки за дейността му спадат от 24 на сто в края на 2015 г. до 20 процента в началото на март 2016-а. Лек ръст бележи и критичността към работата на кабинета - от 42 до 46 на сто.