Млад химик ще стане първият български киборг

Младият изобретател Христо Колев ще си имплантира чип по примера на известния британец Кевин Уоруик, съобщи БНР. Така той ще стане първият български киборг.

28-годишният Христо е вдъхновен от британския учен д-р Кевин Уоруик, който още през 1998 година си имплантира силиконов чип в ръката, а по-късно повтори това през 2002 г. Така д-р Уоруик се превърна в първият човек-киборг в света.

Наскоро Христо Колев спечели престижната награда на фондация „Еврика“ за изобретението „Метод за отлагане на високоориентирани филми от полианилин“, което той разработва с екип в експериментална лаборатория във Франция.

Христо се дипломира като магистър в СУ „Св. Кл. Охридски“ по медицинска химия. Същевременно той се интересува от биокоординационна и биоаналитична химия, биосензори и органични полупроводници.

Като студент печели през 2010 националния конкурс „Лаборатория за слава FameLab“ – един от най-големите в света конкурси за популяризиране на науката, което го отвежда на международния конкурс FameLab в Челтън, Англия и го прави един от домакините на Първия софийски фестивал на науката през 2011 г.

Христо Колев приема сериозно мисията да направи науката част от българската поп-култура и да промени представата на хората за научноизследователската работа.

Използвайки артистичния псевдоним Christobel, Христо прави концептуално изкуство и дизайн, които е показвал на Софийския архитектурен салон и на Water Tower Art Fest, както и на дизайнерски изложби.

Доказателство за научния талант, голямото трудолюбие и постоянство на Христо Колев са спечелените от него престижни награди и стипендии, като: награда „Алма Матер“ – 2010 г. и 2011 г., поименната стипендия „Акад. Ростислав Каишев“ за постижения в областта на химията и химичните технологии на фондация „Еврика“, както и награди от катедрата по неорганична химия на СУ „Св. Кл. Охридски“ – 2007 и 2009 г.

В момента Христо работи като сайт мениджър в компания за клинични изследвания, тъй като е разочарован от условията за работата и заплащането на научните работници, както и от отношението към учените.