„Сонетите“ на Уилям Шекспир в изящна дървена подвързия

„Изток-Запад“ пуска „Сонети“ в превод на Владимир Свинтила в уникален вид – новият полиграфичен шедьовър е вече в ръцете на читателите.

А времето обрулва като цвят

А моята любов до мен стои

Аз само чакам, без да се оплаквам,

Било в дела, било във развлечения,

Гладът, засищан всеки божи ден,

Да брoя часовете, да те моля,

Да знам какво са мислили тогаз

Душата ти ли идва на лъчи

Едвам роден, и вече този сърп

За роба няма други занимания,

И аз те чакам, о, не се оплаквам.

И бдиш без сън над моята глава,

И беден роб, аз считам за щастливи

И всичко мре, и всичко в този свят

И даже в свойте помисли ревниви

И не кълна раздялата горчиво,

И нека стане океан, сърце,

И ти, любов, и твоите очи,

И ти, не друг, за свойте престъпления

Или да бъде зима той, която

Като вълни към пясъчния бряг

Не твоята любов над мене бди.

Не ти ли пращаш всяка нощ това

Но в моя стих ще грееш все така,

Но знам, че с по-тържествени слова

Но моята съдба е да очаквам

Но нека глад и утре в тях личи –

Но после, затъмнен и крив, и щърб,

Новото луксозно издание на „Изток- Запад“ е прекрасен подарък. Изисканата книга ще е еднакво подходяща за жени от юношеска до зряла възраст.

Опазил бог! Нима, роден в неволя,

Пламни, любов! Та твойто жило в мен

Прави каквото щеш! Лишен от зрение,

Пред тях ли сме, или са те пред нас,

Първото подобно издание с изящни дървени корици бе сборникът „Целувката“, с избрани любовни разкази от М. Твен, Ан. Чехов, Ив. Бунин, О′Хенри, М. Шели... То се превърна в неустоимо изкушение и първият тираж светкавично изчезна от книжарниците. Новото арт-издание се очаква за стане също пазарен хит както за библиофилите, така и за всички ценители на бутиково изработените книги.

Между двата празника – на влюбените 14 февруари и 8 март – изд. „Изток-Запад“ иска отново да зарадва почитателите на Шекспир с безсмъртните му любовни „Сонети“. Томчето е част от поредицата „Големите малки книги“, а преводът е на знаковия български интелектуалец Владимир Свинтила. Това е творческият псевдоним на Владимир Георгиев Николов (1926‒1998) ‒ писател, литературен критик, публицист журналист и преводач. Автор е на литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии за престижни български и чужди периодични издания. В сферата на интересите му влизат киното, театъра, литературата, народознанието и народопсихлогията. Освен Шекспир той е превеждал стихове от Робърт Бърнс, „Трактат за живописта“ на Леонардо да Винчи и др. Преводът му на шекспировите сонети е смятан един от шедьоврите на родното преводаческо изкуство.

Сонетите са точно 154, като по-голямата част от тях са писани през периода 1592‒1599 г. Но те и до днес вълнуват с завладяващото авторско проникновение към любовния възторг, душевната болка, трепетните очаквания и разочарования ‒ все вечни, универсални, общочовешки теми. С фин психологизъм и проникновено разбиране Шекспир разкрива дълбочината на уникалния си гений и любовта, тъгата, раздялата, отчуждението, меланхолията, ревността ни се разкриват в неочаквани ракурси...

Стрелките не следя нетърпеливо,

Създаден съм за туй: да те очаквам.

Така, следейки твоите желания,

Тя бди, додето ти отсъстваш тук,

Уви, тя не е толкова голяма.

Щом нищо не е ново, щом светът

аз бих посмял да питам: „Докога?“

в борбата губи своята корона.

в лъжа и леност да ме уличи

в потайните ми мисли и желания,

да бъда повече от твой слуга.

да срещнем любовта със благослов.