Индонезийските хобити не са Homo sapiens

Виж още: Пенху се оказа древен подвид на хората в Азия

Вътрешната структура на черепните кости на "хобитите" от остров Флорес, живели преди около 15 000 години, показват, че те не са били просто смалена форма на Homo sapiens, а са отделен вид хоминиди близки до Homo erectus, пише nauka.offnews.bg.

Работата на френските антрополози Антоан Балзо (Antoine Balzeau) и Филип Шарли (Philippe Charlier), привеждаща нови доказателства за уникалността на флореските хобити, е поместено в сайта на Музея по естествена история във Франция.

Спорът за вида на хората от остров Флорес се води в научната общност, откакто те са били открити в тропическата пещера Лянг Буа през 2003 година. Съществуват две основни гледни точки за произхода на флореските "хобити". Според едната от тях, останките трябва да бъдат класифицирани като отделен вид, еволюирал от Хомо еректус или дори директно от австралопитеците и запазени в изолация на тропическия остров до преди 15 хиляди години - период, в който в останалата част на света дори неандерталците отдавна са изчезнали, а Хомо сапиенс са се разселили в Америка.

Според другата гледна точка, останките са на обикновени сапиенс, които просто са страдали от микроцефалия, липса на йод, хипофизна недоразвитост или някаква друга сериозна болест.

Ясно е обаче, че обемът на мозъка на хората от остров Флорес е толкова малък, че излиза извън рамките на нормалните вътревидови варианти на Homo sapiens. Той е от 380 до 430 cм3, което е три пъти по-малко от средния обем на мозъка на съвременния човек и по-малко от този на шимпанзето. Скелетът на Homo floresiensis има и други особености, които обединяват и архаични, и съвременни черти.

ДНК анализа може окончателно да сложи край на спора за произхода на Homo floresiensis, но за съжаление, досега всички опити за извличане на генетичен материал от тези кости се оказаха безплодни, защото в тропическия климат ДНК бързо се разгражда. Ето защо, в спора на антрополози за "хобитите" все още трябва да се разчита на анализ на морфологичните особености на костите, който не може да не страда от субективизъм при избора на "важни" и "маловажни" черти.