Кунева: ЕС трябва да възвърне контрола над границите

Въпросът с мигрантите ще остане дълго в дневния ред и до българското председателство на Съвета на ЕС, без съмнение.

Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева пред български журналисти в Брюксел, където участва в Съвета на ЕС по общи въпроси, предаде БТА. Едва към края на годината се очаква да има законодателство по спешните мерки за миграцията, което по никакъв начин не може да се каже, че задоволява чувството за спешност, коментира тя. Вицепремиерът е отбелязала пред своите колеги, че ако ЕС не си възвърне контрола над границите, ще означава, че е загубил доверието на европейските граждани. Трябва да признаем, че контролът е бил много слабо звено. Хората нямат чувството, че са сигурни в националните си държави. Те не могат да държат пряко отговорни Европейската комисия или Съвета на ЕС, затова е желанието да бъдат отговорни националните политици. Не е намаляло желанието Европа да остане обединена, но се е увеличило желанието тя да бъде отговорна, посочи Кунева.

Европа трябва да си даде ясна сметка колко бежанци може да приеме. Това означава много ясно разграничение между бежанците и хората, които търсят по-добър живот, заяви вицепремиерът. Кунева отбеляза, че ако границите в ЕС бъдат затворени, това ще доведе до допълнително забавяне на икономиката.

Тя коментира и бъдещето на механизма за сътрудничество и проверка. До 2019 г. България има време. Дотогава са три години, за три години можем да направим много. От нас се иска да изградим институции, колкото може по-бързо и те да заработят - това иска Европейската комисия. Механизмът е клауза, каквато имахме в областта на транспорта, отпаднала за три месеца, справихме се с това. Когато започнахме членството си в ЕС и когато предпазният механизъм стана факт, Румъния беше с едно условие в повече от България. Очакването беше, че двете държави ще се справят в рамките на три години - колкото бяха всички предпазни клаузи. Първоначално имахме три предпазни клаузи. Този механизъм беше разчетен за три години, поясни Кунева. От 2006-2007 г. Румъния започна много активни действия срещу корупцията и доказа, че може да изгражда работещи институции. Това е, което се иска от България. На подсъзнателно ниво всеки си дава сметка, че за това време Румъния е направила доста, коментира вицепремиерът.

Подходът да се дава оценката според заслугите много пъти е бил в наша полза. Ако успеем да се стегнем и да покажем резултати, този път също може да бъде в наша полза. Когато знаем, че сме направили достатъчно и имаме заслуги за усъвършенстването на нашата държава и обществена среда, да бъдеш съден по заслуги е стимулиращо. Трябва да се направи всичко възможно, за да може България да навакса в областите, в които изостава по механизма. Ако има желание за създаването на единна и силна институция като органа за борба с корупцията по високите етажи, ще има резултат, посочи тя.

Искам тази язва в България да бъде изчистена, заяви Кунева по повод борбата с корупцията и предстоящото гласуване на закон в тази област. Това ще бъде проектозакон на Министерския съвет, подписан от всички мои колеги, включително от вицепремиера Ивайло Калфин, добави тя по повод позицията на АБВ, че няма да подкрепи текст, свързан с подаването на анонимни сигнали.

В европейската служба за борба с измамите ОЛАФ не се акцентира на това дали сигналът е подписан, а дали съдържа данни, отбеляза Кунева. Смятам, че това трябва да бъде и българският подход, ако искаме да има успех. Един сигнал, ако няма сериозност и доказателства, защо да се разглежда; и обратното - ако има приложен документ, защо да не се разглежда; какво искаме - да хванем виновните, или да издирим лицето подател, попита Кунева. Не заради българското председателство на Съвета на ЕС искаме този механизъм да приключи, а защото сме си свършили работата. Зависи от отговора на повече от една власт в България, допълни вицепремиерът