България гони иранка, приела християнството

„За мен България е моята държава! Не мога да си представя живота извън нея, без приятелите ми и без вярата”, каза младата жена в съдебната зала. Нейната сестра също е християнка и живее със съпруга си в Швеция. Но Захра отказва да напусне България, въпреки че ще има много по-уреден и спокоен живот в скандинавската държава.

Поредното безумие се разигра в Бургаския административен съд, установи репортер на "Флагман". Докато държавата ни се превръща в транзитна точка за всевъзможни ислямисти, два пъти отказваме да дадем убежище на млада жена от ирански произход, приела християнството.

22-годишната Захра Шахсавани се яви в съдебната палата в Бургас, за да обжалва решението на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което й се отказва международна закрила. Ако Захра бъде екстрадирана обратно в Иран, тя веднага ще бъде екзекутирана. Такива са правилата в ислямската република. Там всички жени, без значение от вярата им, са принудени да носят хиджаб, а всеки мюсюлманин, решил да промени религията си, е обесван на публично място за назидание.

Младата жена говори перфектен български език. Има интелигентен вид и е лъчезарна. В съда дойдоха да я подкрепят около 30 души от всякакви възрасти. Казва, че е напуснала Иран заедно със сестра си още през 2013 г., тъй като там животът бил много тежък. Преследвали семейството й, защото опитали да развиват частен бизнес. Майка й и сестра й дори са арестувани. Избягали първо в Турция. Именно там Захра се запалила по християнството. „Вкъщи имахме Библия. Започнах да я чета и като видях чудесата в нея, повярвах! Обичам България и искам да остана тук”, разказа момичето пред "Флагман".

Захра се установява в Несебър през септември 2014 г. Повече от година работи във фризьорски салон в морския град, където и живее. Кръстена е, а на врата си носи златен кръст – един от най-важните християнски символи. Редовно ходи на църква и дори помага във всички мероприятия. За това свидетелства и пастор Христо Якимов.

„Запознахме се с нея през 2013 г. Тогава дойде в църквата. Направи ни впечатление, че седеше най-отзад и плачеше неутешимо. Опитахме се да направим връзка с нея, но беше трудно, тъй като не говореше български, а само малко английски. По начина на кръстене разбрахме, че е християнка. Посещава редовно богослужения, а вече говори и пише перфектно на български”, разказа пастор Якимов в съдебната зала. Той добави, че няколко семейства искали да осиновят Захра и с това да се решат проблемите й. Но у нас подобно нещо е невъзможно, защото вече е навършила пълнолетие.