Детското любопитство е пътят към знанието

„Свободата да учиш“ излиза за първи път в САЩ през 2013 г. и засяга актуални и за българската образователна система теми. Преводът е дело на Гаяне Минасян.

В книгата „Свободата да учиш“ авторът застъпва тезата, че ако децата бъдат оставени да изследват света чрез игра, те не просто ще научат всичко, което им е нужно, но и ще го направят с усмивка и пълноценен разход на енергия.

Питър Грей и съпругата му решават да го подкрепят и да потърсят алтернативна форма на обучение, която да даде възможност на детето да покаже свободно своя потенциал.

В „Свободата да учиш“ (ИК „Изток-Запад“) американският психолог Питър Грей пише: „Ние като родители трябва да сме на страната на децата си, а не срещу тях. Децата идват на този свят горящи от желание да учат и в тях са заложени изключителни възможности за постигане на тази цел. Те са движени от вродените им игривост и любопитство, от нас зависи да запазим този потенциал.“

Питър Грей е професор по биопсихология, докато една случка не променя изцяло живота му. Той и съпругата му са извикани в кабинета на училищния директор след оплаквания от деветгодишния им син. Малкото момче се бунтува срещу наложените правила и отказва да следва „образцовата“ образователна система. Докато стои в директорския кабинет, ученият разбира, че или трябва да вземе страната на детето си, или да го стави в ръцете на училищната програма.

Изследването на проф. Грей стъпва върху антропологията, историята и психологията; то показва начина, по който са се променяли разбиранията ни за образованието и ученето през вековете. Грей смята, че малчуганите трябва да бъдат освободени от убиващите любопитството им окови на институционализираното образование. Основната цел, стояща пред обществото и родителите, трябва да бъде стремежът към такова обучение, което насърчава у подрастващите удивлението от новите открития и стремежът към игра.

От този момент нататък Грей започва да изучава образованието. Той изследва включително биологичните фактори, свързани с възприемането на знания при човека и в частност при децата. Така ученият става един от най-известните критици на стандартната училищна система и често е канен като лектор по темата за нуждата на децата от свобода.