Въпреки твърденията, че нашите закони са хармонизирани с европейското право и ние сме длъжни да се съобразяваме с регламентите и директивите на Брюксел, у нас е създадена непоносима законодателна и административна среда. Това предопределя, че всеки проект в българските планини е обречен на провал. За разлика от нас, в другите страни членки не е никакъв проблем изграждането на ваканционни селища, лифтове, ски писти и друга спортна инфраструктура. Годишно в Алпите, Доломитите, Карпатите се подменят и изграждат стотици нови лифтове и писти. Правят се нови ски зони в Македония, Румъния, Сърбия, Чехия. Дори и Турция активно развива зимен туризъм, като в момента в източната част на страната едновременно се строят четири курорта.
Виновникът за блокажа на зимния туризъм у нас е Министерството на околната среда и водите. Преди повече от две десетилетия Министерството на околната среда и водите бе създадено с функция опазване на чистотата на въздух, води и почви, съхранение на природата, здравето на хората и създаване на предпоставки за развитие на икономиката. За жалост от самото начало, вместо да изпълнява основните си задължения, ведомството се е фокусирало приоритетно върху изпълнение на програми, свързани с биоразнообразието. Това, разбира се, не е лошо, но под претекста „защита и съхранение на флора и фауна“ се харчат стотици милиони евро от фондове и от държавния бюджет с много съмнителен ефект. Средствата се усвояват от няколко „зелени“ неправителствени организации, срастнали се с администрацията на МОСВ, създавайки предпоставки за корупция на всички нива. Фрапантните случаи за многомилионно финансиране на кампании за червеногуши гъски, лешояди, лалугери, костенурки, изнесени от вестник „Труд“, са ярко доказателство за колаборацията между МОСВ и тези организации.
Основната жертва е зимният туризъм. Блокирането на този дял от икономиката, който може да носи стотици милиони приход, е по няколко направления. Първото е противоречията между законите - едни дават възможност за инвестиции, а други ги спират. Второто е липсата на координация между Министерството на околната среда, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката и Министерството на туризма, която води до хаос в нормативната уредба. Така наречените съгласувателни процедури между отделните ведомства са само формален акт на администрацията.