Bаучерите за домашни услуги като бавачки, ремонтни дейности и почистване ще се купуват онлайн. Това обясни зам.-министърът на труда Гълъб Донев. През 2016 г. ще се изгражда системата за продажба на ваучерите и ще се определят цените за субсидираните от държавата домашни услуги.
Ваучерите ще се купуват свободно от всеки българин през интернет портала. Концепцията обаче предвижда ограничения за количеството, което може да бъде взето за един месец от един човек.
Фирмите, които приемат плащания с ваучери, ще се регистрират и ще трябва да наемат за домашните услуги безработни, обясни още Донев. Според него това щяло да става през агенции за временна работа.
България ще настоява в Европейския съюз да бъде въведена социална защита за работещите извън родината си домашни помощници и селскостопански работници, обяви пък вицепремиерът Ивайло Калфин. Много голяма част от работещите зад граница българи са заети именно в тези области, а в тях няма никаква социална защита, мотивира се той. Важна за страната ни била и планираната евродиректива срещу канцерогенните вещества на работните места, обясни още Калфин.
Софтуерни специалисти, заварчици, директори и дори специалисти по безопасност на труда е предложил бизнесът като професии, от които има нужда от спешен внос на кадри. В понеделник тези предложения ще бъдат обсъдени със синдикатите и социалното министерство, обясни зам.-министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев.
Професиите от списъка ще имат право на “бърза писта” за внос на работници от страни извън Европейския съюз. Това означава, че работодателят няма да доказва липса на кадри в България и опит да бъдат намерени работници тук, преди да поиска разрешително за работа на чужденец. Ще трябва обаче да плаща поне 2400 лв. месечна заплата на чуждия работник.
През 2050 г. населението в трудоспособна възраст в България ще намалее наполовина. Това сочи доклад на Световната банка, обявен в четвъртък. Очакванията са от 5 млн. души, колкото са сега, хората между 16- и 64-годишна възраст да намалеят до 2,5 млн. Причините били високата смъртност и миграцията.
В доклада се отбелязва, че България трябва да инвестира за повишаване на уменията на населението, за да се адаптира към демографската промяна и да се подпомогне по-висок ръст на икономиката.
Ниският коефициент на участие на пазара на труда сред младежите и ромите и високата безработица се дължали на растящото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Като пример се дава, че работни места ще генерират секторите, търсещи висококвалифицирани работници, а голям дял от работната сила в България е нискоквалифицирана.
Маргинализираните роми трябвало да бъдат приоритетна целева група за развитие на умения, пише още в доклада. В България липсвала култура за учене през целия живот. Едва 7% от работоспособното население участвали в обучение в рамките на година.
В доклада се посочва още, че хората с по-високо образование имат по-високи познавателни и социално-емоционални умения. По-възрастните имали по-добри социални умения, а по-младите - по-добри когнитивни.
Имало връзка между уменията и доходите. Голямо значение имали личностите черти, добросъвестността, емоционалната стабилност, доброжелателността, екстровертността, откритостта и постоянството.