Миков се възмути от побоя над журналиста в Поморие

Според Миков „стабилно” се движим към зоната на информационния здрач – сигурна крачка към „видим” вече „резултат” от едно добре познато като стил управление.

Ето какво написа Михаил Миков:

Гневна публикация в официалния си профил във фейсбук пусна председателят на БСП Михаил Миков. Повод за коментара му е побоят над журналиста и кандидат за общински съветник на последните местни избори в Помориe Стоян Тончев. Той припомни и свалянето на предаването на Петър Волгин - „Деконструкция“ от ефира на БНР.

Приятели, Ето, че натискът върху словото придоби и съвсем физически измерения – научихме, че в четвъртък вечерта двама нападатели са пребили жестоко журналиста Стоян Тончев в Поморие. Питам се дали свалянето на предавания се е сторило не достатъчно категорично. Последното грозно посегателство издига на ново ниво заглушаването на инакомислещите, за което левицата алармира и протестира. Гласовете, които явно някой държи никой българин да не чува, така или иначе са единици – и на национално, и на местно равнище. Системното им привеждане в мълчание е показателно за сериозността на онова, към което те насочват вниманието на своята аудитория. „Стабилно” се движим към зоната на информационния здрач – сигурна крачка към „видим” вече „резултат” от едно добре познато като стил управление. То може да е сменило кожата си, но нравът му продължава да носи белезите на авторитаризъм, който ни омайва и разсейва – ту с лафове, ту с гафове. А въпросът е сериозен – потъпкват се демократичните устои на нашето общество, което се нуждае точно от обратното, за да се уравновеси и просперира. Волгин подразни началници и регулатори с това, което говореше в своята „Деконструкция”, макар запокитена извън всякакъв „прайм-тайм”. Разследването на Ахчиева за дарените, а може би „далаверените”, ваксини на Москов трябваше да се завърти в електронното пространство, за да го видят навреме българите. А сега – побой над техния колега Тончев, който, ако си спомняте, беше кандидат за общински съветник с намерение да атакува „октопода” в Поморие. За нищо сигурно, нищо стабилно, да не говорим за демократично и свободно, не мога да се сетя, когато намирам думите „журналист” и „бухалки” в едно изречение, когато гледам снимката с обезобразеното лице на Стоян Тончев и чета в придружаващия коментар: „Докато ме биеха, питаха докога ще пиша”.