Животът на Земята може да дължи съществуването си на Юпитер и Сатурн

Без Юпитер и Сатурн животът на Земята е можело да не възникне, предполагат нови симулации, съобщи Space. Двата газови гиганта вероятно са помогнали за стабилизирането на Слънчевата система, защитавайки Земята и другите зони във вътрешността й от постоянното навлизане на големи и бързо движещи се обекти, посочват учени. “Без гигантски планети планетарната система би била съвсем, съвсем различна”, казва Том Баркли от американската Национална космическа агенция.

Баркли и колегите му са открили, че масивните сблъсъци като този, довел до образуването на Луната преди 4.5 милиарда години, са щели да се случват по-често и за по-дълги периоди от време, ако в Слънчевата система е нямало исполински външни планети. Тези гигантски сблъсъци е можело да унищожат атмосферата на планетата, правейки я необитаема, казва Баркли.

При формирането на Слънчевата система планетарните градивни блокове и отломки са се носили в пространството в широк диск, преди да се образуват планети със стабилни орбити. Екипът на Баркли е стартирал симулациите на етапа, при който ембрионите на планети с размера на Марс вече са се формирали в системата.

Изследователите са направили модели с и без гигантски планети във външния пеример. Симулациите са показали, че с гигантски планети останалите в Слънчевата система тела или се изхвърлят от системата по-бързо, заради ъгловото ускорение, генерирано от газовите гиганти, или по-бързо стават част от съществуващите планети. Без въздействието на гигантските планети франгментите формират огромен, опасен облак, който орбитира в системата и се разпръсква за значително по-дълъг период от време.