Кредити вкарват българи в психиатрия

„Един от последните ни случай е с 50-годишен мъж от София, който трябваше да връща на няколко банки десетки хиляди евро. Пристигна изключително отчаян и без сили. Назначихме му медикаментозно лечение, регулирахме съня и въстановихме нормалното функциониране на организма му. Не му платихме кредитите, но го направихме по-спокоен, а така сам може да реши проблемите си“, разказа проф. Миланова.

Българи, които не могат да погасяват кредитите си, изпадат в тежка депресия и влизат за лечение в психиатрия. „Такива пациенти приемаме „на вълни“, през определен период от време, но не минава и седмица поне с 2-3 такива случая“, съобщи проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница и национален консултант по психиатрия пред "Труд".

Водещият ни специалист посочи, че същото явление се наблюдава и в останалите психиатрии в страната. Много от депресираните заради кредити стигали до състояние на безпомощност, не можели да спят, нито да мислят. Душевният проблем ги смазвал и се налагало да ги настанят в болница.

Друг задълбочаващ се проблем е, че много българи започват да се самолекуват, да приемат успокояващи като бензодиазепини и да пият алкохол. В един момент обаче стигат до зависимост. „Тя става водещо страдание и тези хора идват при нас в болницата. Мотивът им не е да се лекуват, а да си набавят нужния препарат. Ние ги приемаме и започваме необходимата според медицинските критерии терапия“, разказа проф. Миланова.

Немалко от пациентите в клиниката са приети и след като са взели т.нар. бързи кредити, при които се наблюдават множество капани, неподозирани от потребителите.

Преди години с колегите й въобще не срещали подобни пациенти, а днес броят им постоянно се увеличава. „Добре да оценят ситуацията, да отидат да се посъветват с психотерапевт или психиатър, за да се върнат към нормален живот. Само така сутрин ще са бодри и в състояние да се справят с финансовите неволи“, съветва психиатърката. В противен случай дълговете им ще нарастват, ще губят контактите си с приятели и близки, а депресията ще ги „души“ все по-мощно.

При вземането на успокоителни и алкохол се наблюдава комбинация от абстиненция и тревожност, която често се среща при журналисти, учители, лекари и подложени на стрес служители. А тези, които са на високи позиции, искат да се възстановят колкото се може по-бързо. Само че така състоянието им се влошава още повече. „В България, който има добра работа, иска да я запази с цената на всичко. Но трябва да си направи равносметка, когато печели, какво всъщност губи. И не е ли по-добре да приеме дадена загуба за сметка на още по-големи поражения“, каза проф. Миланова. Според нея решението е да се постигне баланс.