Общините ще могат да харчат на поразия

Държавата е на път да натовари данъкоплатците с поредната крупна сметка за лошо управление - дълговете на общините, пише в. Сега.

България е на път да се откаже и от едно от фискалните изисквания, което има за цел да гарантира стабилни финанси - ограничението за дефицита по консолидирания бюджет. Финансовото министерство предлага таванът за дефицита по консолидираната фискална програма от 2% от БВП да отпадне. Вместо него ще важи друго ограничение - за 3% дефицит на целия сектор "Държавно управление", в който се включват и юридически лица, като държавни и общински болници. Промяната ще улесни финансовото министерство, което ще следи спазването на по-малко показатели, но може да доведе до допълнителни минуси по бюджета. Този 1% дава допълнителен буфер и е допълнителен инструмент за натиск за удържане на разходите. Без него има риск дефицитът да се лепи винаги до максимално позволеното ниво от 3%, коментираха експерти.

Допуска се разхлабване и на правилата за временно отклонение от ограниченията за структурния дефицит. В момента отклонения може да има само заради провеждането на структурни реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост. Занапред МФ иска дефицитът да може да се надвишава и заради реализиране на инвестиционни проекти с очакван положителен ефект в дългосрочен план. Не се уточнява какъв тип инвестиционни проекти може да са това и дали става въпрос само за проекти, съфинансирани от ЕС, каквото е едно от условията за фискална гъвкавост на съюза.

Финансовото министерство предлага закъсали местни управи да могат да бъдат спасявани със средства от централната хазна. Парите ще се дават под условие - предприемане на оздравителни мерки, но могат да доведат както до субективни намеси на централната в местната власт, така и до допълнително влошаване на финансовата дисциплина и безконтролно харчене от страна на общините. Това става ясно от публикувани за обществено обсъждане промени в Закона за публичните финанси. Очаква се промените да бъдат гласувани ударно в парламента и новият режим да започне да се прилага още от март. Според Министерството на финансите (МФ) предложените промени в закона се налагат заради извършен анализ на изпълнението на бюджетите на общините. Той очертал редица проблеми, но от мотивите не става ясно какви точно са те и колко общини засягат.

Косвена представа за натрупаните в общините проблеми дават предложените от МФ изменения в лимитите за неразплатени разходи и просрочените задължения, които местните управи могат да имат в края на годината. В момента поетите от общините ангажименти за разходи не бива да надхвърлят 30% от средногодишните разходи за предходните 4 години. МФ предлага това ограничение да се завиши на 50%. Просрочените задължения няма да могат да надхвърлят 5% от разходите на общината за последната година. Няма данни каква част от общините не се вместват в старите ограничения и защо се налага завишаването им.

Общини, които не покриват 3 от общо 5 ограничителни условия, ще бъдат приемани като общини с финансови трудности. Оценката ще се извършва ежегодно от кметовете в срок до 10 март, като те ще са длъжни да уведомят общинския съвет при неспазени показатели и да стартират процедура за финансово оздравяване. Общинският съвет ще приема план за финансово оздравяване и ще може да възложи на кмета да иска безлихвен заем от централния бюджет. Финансовият министър ще решава дали да приеме искането за заем и при условия, които сам ще определя. Той ще може да спира траншове по заема, ако планът не се изпълнява. При трайно подобрение пък министърът ще предлага на кабинета заемът да се трансформира в безвъзмездна субсидия. В момента закъсалите общини могат да получат безлихвен кредит от бюджета, но трябва да го върнат най-късно до края на следващата година. Грантове не се предоставят.

Новият ред за подпомагане на общини крие рискове. Така например отделни общини могат да бъдат толерирани за сметка на други. Ще се размие и отговорността - бюджетът ще плати, без значение как се е стигнало до кризисната ситуация, а част от дълговете могат да се дължат на финансови корекции по еврофондовете и на нарушения, коментираха експерти. Открит според тях остава и въпросът какво се случва при провал на оздравителните планове въпреки наливането на безлихвени заеми. Законът не дава яснота дали такива общини ще се закриват, или ще се сливат с други. Според икономиста Георги Ангелов от "Отворено общество" плюс на проекта е повишаването на прозрачността за публичните финанси и въвеждането на задължение за периодично отчитане на изпълнението на бюджетите, но има риск от допълнително разпускане на бюджетната дисциплина заради възможност за покриване на загубите от централния бюджет. Спорно според специалистите е и предвиденото прилагане на закона още от тази година и евентуалното ангажиране на ресурс, който не е предвиден. Изменя се устройствен закон за публичните финанси. Би следвало новите фискални правила и новият режим да важат от 2017 г., коментираха депутати.