Малко след като Франция отбеляза първата годишнина от атентатите в Париж срещу редакцията на сатиричния вестник "Шарли ебдо" и еврейския супермаркет и в момент, в който заплахата от страна на групировката Ислямска държава се засилва, хит на френския книжен пазар е книга озаглавена "В нощта на ДАЕШ", пише "Гардиън", предава БТВ.
"Винаги ще се чувствам зле като си спомня, как отведох сина си в този адски кошмар", допълва Софи. Понякога се чувствам парализирана от вина заради това, споделя тя. След като се е върнала във Франция, мъжът й показал снимка на сина им с автомат, направена по времето, когато тя е била в Ракка и пратена му от ислямисти. По данни на френското разузнаване 220 французойки сега са в редиците на ИД Ирак и в Сирия. Една трета от тях са приели ислямската вяра.
Автор на книгата е 34-годишна французойка, успяла да избяга от „Ислямска държава”. Името на авторката, изписано на корицата на книгата е Софи Казики, но това е псевдоним, тъй авторката не иска да разкрива истинската си самоличност от страх, че ще бъде наказана от групировката, от която е избягала.
В град под контрола на джихадистите чужденците се ползват с по-голямо уважение, а сирийците са в дъното на йерархията. В болницата, в която работи Софи, персоналът изобщо не обръща внимание на пациентите, а условията са мизерни. Софи веднага иска от Малките, които са й уредили пребиваването в Сирия, да й помогнат да напусне ИД и да се върне обратно във Франция. Резултатът е, че тя е заплашена от джихадисти, че ще бъде линчувана с камъни. След това е откарана в мадафа - общежитие за чужденки, дошли, за да се присъединят към ИД.
Днес тя осъзнава, че Малките са били вероятно обучени да вербуват жени точно с такива приказки за тежките хуманитарни условия и за несправедливостите в Сирия. В Ракка Софи и детето й са настанени в апартамент на избягало сирийско семейство. Тя започва работа в местно контролирано от „Ислямска държава” родилно отделение и са й необходими само 10 дни, за да осъзнае каква грешка е допуснала. През тези 10 дни тя открива, че "раят" при управлението на ИД е всъщност ад, че жените са задължени да се забулват от главата до петите, че те нямат право на глас, че са възприемани само като утроби за раждане на бъдещи джихадисти.
По професия тя е социален работник. Работи в парижко предградие, където е в контакт с мюсюлмани и мигранти. Работата й включва подпомагане на мигрантски семейства. Именно в контакта с тези хора Софи решава да приеме исляма, въпреки че съпругът й е върл атеист. Смята, че ислямът ще й помогне да преодолее мъката от загубата на майка й, но тази психологическа утеха е кратка.
През времето, прекарано там, Софи вижда как на жените и малките деца са показвани дори кадри с обезглавяване на заложници с цел пропаганда и промиване на мозъци. Жените в общежитието са поставени под наблюдение в очакване да ги омъжат за джихадисти. Един ден френски джихадист иска да отведе детето на Софи в джамия, за да учи Корана и когато тя му отказва, той я удря. Софи успява да избяга с детето си от общежитието, когато в него тече подготовката за поредната сватба на чужденка за ислямист. Приютява я местно семейство, после успява да се свърже със сирийски опозиционни бойци и една нощ те я откарват обратно до границата на Сирия с Турция.
През септември 2014 г. трима младежи от блока, в който живее Софи, заминават за Сирия. В книгата Софи не споменава имената им, нарича ги само Малките. Малко след като пристигат в Сирия, те се свързват с младата жена и я молят да предава послания от тях на близките им. Постепенно й описват тежка хуманитарна обстановка в Сирия, казват й, че болница в сирийския град Ракка има нужда от хора като нея, за да се грижат за новородени бебета. Тогава Софи се поддава на тази пропаганда и на 20 февруари 2015 г. отпътува от Париж за Истанбул, като оттам отива в Сирия. Заедно със себе си взима и сина си, който е само на 4 годинки. На мъжа си обаче казва, че отива в Турция, за да работи за няколко седмици в сиропиталище.
Прибира се във Франция през април 2015 г. и два месеца е в ареста и е разпитвана от френското разузнаване. Днес Софи се е прибрала у дома при съпруга си, който й е простил, но тя все още може да бъде обвинена за отвличане на собственото си дете. Връщам се назад и се чудя как всичко това се случи. Как можах да направя такова нещо?, разказва Софи. Да, бях крехка, уязвима, объркана, но не мога да си обясня как едни обикновени, не особено умни момчета успяха така да ми промият мозъка?, допълва тя и признава, че е написала книгата, за да попречи на други жени да отидат в редиците на ИД.
Софи е от католическо семейство, родена е Демократична република Конго. Възпитана е от родителите си да бъде независима жена. Когато е на 9 години, майка й умира и тя отива да живее при по-голямата си сестра край Париж. Загубата на майка й тласка Софи в дълбока депресия през юношеските й години. Дори щастливият брак след това и раждането на сина й не затварят раната, отворила се от смъртта на майка й, признава самата Софи.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)